Прогнозата за демографското развитие на България е , че до 2040 г. населението ще намалее около 20-25% според различните проекции. Днес докладът на Института за изследването на населението и човека при БАН бе представен на редовното заседание на Министерския съвет.
Независимо от предвижданото намаление на смъртността, което засяга в различна степен мъжете и жените, структурата на населението по пол ще остане стабилна. Делът на младите хора до 20 г. ще се запази, докато на възрастните над 65 г. ще нарасне значително. Това определя и прогнозирано намаление на броя и дела на населението в активна възраст. Намалението на населението на териториален принцип обхваща почти всички области, без столицата, и се очаква този процес да продължи в течение на целия период.
В общоевропейски план България не е единствената страна с прогнозирано намаляващо население, се посочва в проучването. Според целевия вариант на проекцията на Евростат се очаква това да се случи в още 11 страни – Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватска, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия. Към тях условно биха могли да се присъединят Словения и Чехия, в които броят на населението се очаква да остане без промени до 2040 г. Това води до извода, че в почти половината страни от ЕС се очаква намаление на населението.
Прогнозните резултати от различните проекции свидетелстват, че въпреки очакваното подобрение в показателите за смъртност и раждаемост, населението на страната вероятно е достигнало до етапа на т. нар. „инерция на обратния растеж“. Поради действието й, дори периодните нива на фертилност /естествено зачеване – б.р./ да се увеличат до равнището, необходимо за просто демографско възпроизводство – процес, който не се очаква в близко бъдеще, прогнозите са абсолютният брой на населението да продължи да намалява.
Тези трайни демографски тенденции и предизвикателства са отчетени и адресирани в стратегическите и оперативни документи за провеждане на демографската политика в България.
/e-Razgrad/
