Празникът на Освобождението

28 януари е обявен за Празник на Разград с Решение № 192.1 на Общинския съвет от 27.12.1993 г. За първи път като такъв е отбелязан през 1994 г.
По повод на тазгодишното, поредно тържествено отбелязване на Празника, тук предлагаме откъс от книгата на историка Елена Иванова „Военните действия на Източния отряд по време на Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на Разград”. Сборникът е издание на Регионален исторически музей по повод 125-годишнината на Освобождението. Той е едно научно-популярно изследване, което запознава читателите с обстановката и събитията в Лудогорието и Разград по време на Руско-турската освободителна война. В тази връзка по-обстойно са засегнати военните действия на Източния руски отряд, частите на който освобождават района на турския укрепен четириъгълник Русе-Силистра-Варна-Шумен, включващ и Разградския край. За написването му основно са използвани дневникът на военните действия на 13 армейски корпус, Донесенията на началника на Източния отряд – престолонаследника /преведени и съхранявани в Научния архив на музея/, както и други централни и местни издания, посветени на войната. Материалите в сборника са един поглед към събитията тук такива, каквито са били, на база на предадената информация от съвременниците и участниците в тях, но и от позициите на съвременната историческа наука. 138 години след историческите събития времето налага нови интерпретации в съответствие със съвременните обществени нагласи. Време е наистина да се освободим от всичко онова, което е водило до разграничение и разделение в историята. Нека историята бъде уроци, които вече сме научили и не се налага да ги повтаряме отново и отново. Защото всички сме част от цялото. Затова нека този път Денят на Освобождението бъде празник на едно духовно преживяване.

***

… Руското командване разпределя общия фронт на войските на Източния отряд: 12. корпус действа от р.Дунав през селата Писанец-Торлак /Цар Калоян/-Садина, от с.Садина до Търновско-Шуменския път действа 13. корпус. Именно войските на 13. корпус са насочени за превземането на добре укрепения Разград.
knigataНа 14/26.01.1878г. командването на Източния отряд издава заповед №7 за настъпление срещу Разград и Търговище, както следва:

1.140-ти Зарайски полк да се придвижи от Омуркьой /З.Стояново/ по пътя за Езерче.
2.Полковете, разположени в с.Садина да се изкачат на височините на десния бряг на р. Садински Лом, по посока на с.Осенец
3.139-ти Моршански полк да се придвижи от с.Костанденец към Торлак /Цар Калоян/.
4.138-ми Болховски полк да заеме с.Сваленик и от там да излезе на пътя за с.Писанец.
5.Два батальона от 137-ми Нежински полк да излязат на пътя Церовча /Церовец/ – Костанденец.
Според заповедта това придвижване трябва да стане много бързо и до вечерта на 14/26.01.1878г. да приключи. То трябва да осигури настъплението на руските войски на 16/28 януари към Разград.
Още на 7/19 януари при руските предни постове по шуменския път, избягали от Разград и околните села българи, съобщават, че турските войски се изтеглят към Шумен.

На 15/27.01.1878г. около 9 часа сутринта при началника на кавалерията на 13. корпус ген.Прохоров, намиращ се в с.Садина, пристига делегация от 10 души българи от Разград. Тя го уведомява, че турската войска е отстъпила от Разград, извозвайки цялата си артилерия. На ж.п. станция Разград има само 1 табор турска войска от 300 човека, който същия ден трябвало да се изтегли по ж.п. линията, а в града имало 500 черкези и башибозуци.
Българите връчват на ген.Прохоров благодарствен адрес от името на жителите и духовенството на гр.Разград:
IMG_8560“Ваше Превъзходителство!
Позволете на населението, преизпълнено с благодарност към Вас, да засвидетелства своето най-дълбоко уважение към нашите спасители!
Ваше Превъзходителство! Ние не можем да намерим думи, които биха били в състояние да изразят онова дълбоко уважение към
Вас и целия руски народ, което уважение завинаги ще остане в нашите сърца.
Нека ни бъде позволено, Ваше Превъзходителство, да кажем, че с помощта на Бога и августейшия император Александър II, изпратен на земята, за да протегне ръка на угнетените, които в течение на векове страдат от тиранията на угнетителите, да ни бъде позволено да кажем, че започвайки от настоящия момент, ние втъпваме в нов живот.
Накрая, Ваше Превъзходителство, от името на цялото население на града, изразявам пред Вас онези братски чувства, които великият руски народ потвърди със своята пролята кръв и на които чувства, ние слабите, можем да отговорим само с една благодарност.
Приемете, Ваше Превъзходителство, израза на дълбокото към Вас уважение и пожелание за успех във Вашите дела!”
Имайки предвид сведенията, получени от разградските българи, ген.Прохоров издава заповед, според която 3-ти батальон от Невския полк, две оръдия от Донска батарея №21 и два ескадрона драгуни да настъпят в 11 часа същия ден през с.Хесенджи /Осенец/ и Хасанлар /Гецово/ срещу Разград, под командването на полк. Марков.
Достигайки до с.Хесенджи /Осенец/, разузнавателният руски отряд е обстрелван от черкези, които се оттеглят към Хасанлар /Гецово/ и са отблъснати оттам от 3-ти ескадрон драгуни.
От жителите на селата Хесенджи /Осенец/ и Хасанлар /Гецово/ полк. Марков получава сведения, че в Разград са останали 4 табора турска войска, 12 оръдия и повече от 500 черкези.
Вземайки предвид тези сведения, полк. Марков решава неговият отряд да изчака в Хасанлар /Гецово/ останалите войски от I дивизия.

На 15/27 януари командирът на 13. корпус – княз Дондуков-Корсаков издава заповед №8, за завземането на гр.Разград на 16/28
януари 1878г.: “С цел да не се позволи на турците да изтребят българите и запасите, които могат да попаднат в наши ръце,
заповядвам: Войските на 13. корпус утре, 16 януари, да се насочат към Разград и шосето, което води за този град от Русе, а именно:
I. На войските от I-ва пехотна дивизия:
1.Изпратеният днес към Хесенджи авангард /един батальон от Невския полк и един дивизион драгуни/ да бъдат усилени с два батальона от Невския полк, с батарея, и след това утре да продължат движението си от Хесенджи за Разград.
2.Софийският полк, с батарея, и един дивизион драгуни да се насочи по същия път през Хесенджи и Хасанлар.
3.Втората бригада с казаци от 36-ти полк да се насочи към Разград през Казъл Мурад.
II. На войските от 35-та пехотна дивизия:
1.Болховският полк, с 3 сотни от 39-ти полк, да заеме Писанец.
2.Втора бригада ингуши и 2 сотни от полк №39 да се насочат към Езерче, откъдето ингушите трябва да се прехвърлят в Хесенджи, след пристигането в бригадата на сотня от Донския полк №39.
3.Един батальон от Нежинския полк да замине за Турлак с една сотня от Донския полк №39, а двата останали, с батарея, да се разположат пред Костанденец на височините на десния бряг на Сваленишкия овраг като резерв, готов да се отправи към Турлак или Езерче…”
osvobКакто става ясно от заповедта, частите на отряда трябва да настъпят към града в 3 колони: първата-по посока с.Осенец-с.Гецово-Разград; втората – с.Благоево-Разград и третата-с.Езерче-Разград.
Заповедта трябвало да бъде приведена в изпълнение на 16/28.01.1878г. Но имайки предвид малочислеността на отряда на полк. Марков, ген.Прохоров с дивизион от 11 драгунски Рижки полк, I и II батальони на Невския полк, целият Софийски полк с I и
VI батарея настъпва от Садина към Разград в 9 часа вечерта на 15/27.01.1878г. “Тъмната нощ – четем в дневника на 13. корпус – и падащият на парцали сняг до крайност забавяли движението и непрекъснато се стигало до отклоняването от пътя на движението, както и до намирането му с помощта на фенери. Стръмното с
лепкава кал изкачване на височините пред с.Садина дълго около една верста и спущането в ущелието на Хесенджи, задържало
движението на войската най-малко с 3 часа, тъй като се стигнало артилерията да пропуща по едно оръдие.”
На разсъмване на 16/28 януари I Невски полк достига шосето за Разград, Софийският полк и двете батареи се установяват в с.Хесенджи /Осенец/, а ген. Прохоров с дивизион драгуни в 6,30 часа се присъединява към отряда на полк.Марков в Хасанлар /Гецово/.
В нощта на 15/27.01.1878г., докато ген.Прохоров настъпва от Садина през Осенец към Разград, населението на града “очаквало всяка минута края на живота си”. Събралите се башибозуци и бежанци-турци започват разбиването и ограбването на българските магазини в чаршията. При адски шум и трясък грабежът продължава цялата нощ. Само намесата на околийския началник Кара Мюдюр спасява българското население от зверства и издевателства. Призори, след оттеглянето на башибозуците и околийския началник, със стражарите към Шумен, градът утихва. Излязлото българско население барикадира Вароша и разбива турските складове, откъдето се въоръжава и очаква нападение от черкези и от насъбралите се в лозята башибозуци.
След малка престрелка, в която е ранен един черкезин, нападателите са прогонени. В града настъпва междуцарствие: турците са отстъпили към Шумен, а руснаците стоят на около 5 км от Разград в с.Хасанлар /с.Гецово/. Тогава няколко младежи от града, между които Руси Стоянов и Б. Раданов, преоблечени като турци, движейки се покрай р.Черни Лом, стигат до руските части и ги информират за обстановката в Разград.
На полк.Марков е наредено да провери дали турците заемат височините пред Разград. Той настъпва към града с дивизион драгуни, изпращайки напред конници. Черкези се опитват да задържат драгуните, но те ги “подгонват” до Разград и отрядът на пол.Марков влиза в града.
След превземането на Разград, един ескадрон е изпратен на шуменския път, един полуескадрон на ж.п.станцията и един полуескадрон остава в града. Около 10 часа цялата войска на ген. Прохоров в Хасанлар /Гецово/ “се потегнала”, а в 11 часа настъпва към Разград, “ поздравявана по най-радушен начин”. След тях в града пристигат 2-ра и 5-та сотни от Донския полк №36, начело с ген. Дудински от Кара Хасанкьой /Зараево/ през Спахилар /Ломци/, а в 13 часа пристига цялата колона.
Веднага след влизането на войските в града, 3-ти батальон от Невския полк заема ж.п. станцията, където са намерени големи запаси от храни и боеприпаси, а от подвижния състав на гарата били оставени един натоварен вагон, платформа и една дрезина. В града, освен различни продоволствени складове, са заети барутният погреб и “патронната фабрика”.
Около 14 часа в Разград пристига командирът на 13. корпус княз Дондуков-Корсаков с част от щаба си, тържествено посрещнат от духовенството и гражданството.
С освобождението на Разград е прекъсната връзката между турските гарнизони в Русе и Шумен. В града е настанен щабът на командването на 13. корпус.
В хода на придвижването си към Разград и околностите му, руските части освобождават по пътя си без бой селата: 14/26 януари- Костанденец, Езерче, Торлак /Цар Калоян/; 15/27 януари – Хесенджи /Осенец/, Хасанлар /Гецово/, Казъл Мурад /Благоево/; 16/28 януари – Ушинци; преминават на 18/30 януари Ахмак /Мортагоново/, Липник, Голям Извор, Сеново, Гюзелдже Алан /Каменово/; 19/31 януари – Топчии, Хърсово, Демирджилер /Желязковец/ и др…

Материала подготви Нели НИКОЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.