Първото голямо нещастие градът Помпей преживява през 62 г. сл. Хр., когато едно мощно земетресение причинява многобройни щети и поражения.
Жителите, които го преживяват, успяват в кратък период от време да възстановят икономическия и търговския живот на областта и да реконструират полуразрушения град.
Жителите на Помпей са имали намерението скоро да възстановят и разширят и храмовете, но тогава дошло и второто непоправимо бедствие: Везувий! От векове изгаснал вулкан, затова и богат на лозя, селски вили и разкошни резиденции. На 24 август 79 г. сл. Хр. неумолимо се надигнал и изригнал с неудържима разрушителна сила. Над града се изсипали нажежени камъни. В пълната тъмнина се развихрила апокалиптична трагедия – светкавици, земетресения и гръмотевични бури. Каменни стени и покриви, а след това и вулканична пепел заличили всяка форма на живот. Малкото оцелели, които търсели спасение към Стабия и Ночера, били настигнати и задушени от отровните газове, които се разпростирали навсякъде. Този ад продължил три дни, а след това настъпила тишина.
Плиний Млади /61 – 113 г. сл. Хр. / дава впечатляващо описание на събитието в едно писмо, адресирано до латинския историк Тацит, написано 30 години по-късно, в което разказва за трагичния край на чичо си Плиний Стари /23 – 79 г./, историк, автор на великата „Естествена история”.
Плиний Стари бил префект на римската флота в Мизено, когато през 79 г. изригва вулканът и унищожава градовете Помпей, Херкулан и Стабия. Когато Везувий изригнал, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма, той тръгнал с корабите си да пресича Неаполския залив и достигнал до Стабия. На следната сутрин, след като отвел жителите на града при корабите, Плиний загинал на морския бряг:
„Уважаеми Тацит, искаш да ти разкажа за края на чичо ми, за да можеш да предадеш събитията с по-голяма точност. Аз оценявам това, защото предвиждам, че краят му, разказан от теб, ще бъде обвит със слава.
Той беше в Мизено и командваше лично флота. На деветия ден преди календите на септември, към седем часа майка ми го предупреждаваше, че облак с форма на дърво се вижда много добре. Като ерудиран човек той твърдеше, че този феномен трябва да се наблюдава отблизо. Той бързаше натам, откъдето другите бягаха, искаше да види всяко нещо с очите си. Пепелта падаше върху корабите и колкото по-близо бяха те, толкова по-плътна беше тя. Вече падаше пемза и черни камъчета, смачкани и стопени от огъня. /…/ В средата на Везувий, на много места, имаше огромни пламъци и огромни пожари, чиято светлина ставаше по-ярка в тъмнината на нощта.”
Плиний Млади, Писма
Плиний Млади описва огромния облак, надигнал се над кратера на вулкана, градушката от пепел и камъни и земетресението, довело до появата на цунами. Плиний описва смъртта на своя вуйчо, който побързал да изследва необичайното природно явление. Той се отправил натам с флота, чийто командир бил по това време, достигнал до Стабия, където бил „задушен от тежкия въздух“.
Благодарение на специални техники, археолозите постоянно откриват свидетелства за драматичните моменти на изригването на Везувий от 79-та, чрез отпечатъците по труповете на жертвите, заровени от лава и лапили, убити в колапс и пожари, задушени от газове. Потопен от купища пепел, градът изчезва за един ден и е погребан за около шестнадесет века напред. Когато първите археологически разкопки започват през осемнадесети век, откритието е уникално: цял римски град от 1 век!
Датата на изригването на Везувий – 24 август 79 г. сл. Хр. е приета за точна … до скоро. Но последните археологически проучвания показват, че събитието се е случило през есента, вероятно на 24 ноември същата година. По време на последните археологически разкопки са намерени отоплителни материали, които доказват, че времето е било студено. Но най-важното доказателство е намерената монета, която визира петнадесетата акламация на Тит за император, която категорично е след 8 септември 79 г., в края на годината.
Превод: Нели НИКОЛОВА
Източник: Studiarapido.it