Когато дойде време за избори, често обръщаме поглед към миналото – може би за да се върнем към уроците на Историята, а може би и за да осъзнаем собствената си отговорност при настоящия избор. Съществуват различни модели, които мотивират избирателите да гласуват. Общо взето те опират до дейността за мобилизиране на общественото мнение, осъществявана от политическите партии и други обществени организации. В известна степен обаче, в основата на мотивацията винаги стои убеждението, че когато гласуваш, нещо може да бъде променено.
До 1904 г. изборите се провеждат на по едно място – една урна на една околия. В една околия избирателите са 10 -15 000 души. При грамотност 3-6 процента от населението. Когато всяка община става избирателно място, т.е. една урна на село или град, на другия ден Държавен вестник публикува списъка на избраните.
В този период попадат и онези злополучни избори през 1894 г., когато за опозицията големият сблъсък настъпва в допълнителните избори за попълване на състава на Седмото Обикновено народно събрание за местата на касирани и освободени мандати.
Именно Разград и Попово са проблемните места за властта. Съответно на 23 януари и на 13 февруари 1894 г. – и на двете места изборът е провален и е повторен след седмица.
При провеждането на допълнителните парламентарни избори, когато кандидатите за депутати се одобряват лично от Стамболов, в Разградско и Поповско избухват селски вълнения. Избирателите имат повече смелост от съединените опозиционери и довеждат до сблъсък. Всеобщото негодувание предизвиква и екзекуцията на с. Садина.
След като в изборите за Седмо Обикновено народно събрание през 1893 г. в Разград Димитър Раданов и Бърни Бърнев са касирани, а наскоро умира и поповският народен представител Георги Стоянов, на 23 януари 1894 г. са насрочени допълнителни избори за двама народни представители в Разград и един в Попово. И тъй като в страната предизборната кампания вече е отминала, опозицията може да съсредоточи вниманието си в Разград. Изненадващо за Стамболов обаче, тук се кандидатират двама водачи на легалната опозиция – д-р Константин Стоилов и д-р Васил Радославов. Стамболов не подбира средства, за да не допусне избирането им. Разград, Попово и с. Садина не слизат от страниците на централните вестници – над 100 дописки и 12 уводни статии отразяват събитията от онази зима. В Разград се спрягат имената на 
Бончо Раданов, Николай Ненчев и Стефан Зорзанов като главни фигури на опозицията.
Изборите на 23 януари 1894 г. в окръжния град са опорочени. В изборното помещение има стълкновения, дори се налага да се намеси и войската. Инструкцията от страна на Стамболов е ясна – при нападение да се употреби оръжие. А главният секретар на Вътрешното министерство категорично нарежда на окръжния управител: „първият, който се опита да Ви нападне, разстреляйте го”. Съществува голяма опасност от кръвопролитие. И тъй като окръжният управител е под блокада в една от сградите, до преговори не се стига. И вече на 30 януари изборите са проведени тихо и мирно, но след като кандидатите д-р Константин Стоилов и д-р Васил Радославов публично се отказват от участието във вота. Въпреки безцеремонните мерки на Стамболов, изборният успех на привържениците му е крайно неубедителен и скандализиран.
Вдъхновени от централното ръководство на опозицията, от Разград към двореца и пресата в София политат десетки телеграми, писма, молби и жалби за сваляне от власт на „това кръвожадно тиранско правителство начело със Ст. Стамболов” и радостта няма край, когато наистина на 19 май 1894 г. то пада от власт. Разградчани се гордеят, че са допринесли за свалянето му и само след кратко време анулират решението на Общинския съвет от 1890 г., с което Стамболов е бил провъзгласен за почетен гражданин на Разград.
* * *
Подобно е развитието и на събитията в Попово, където е издигната кандидатурата на Тодор Николов, лично одобрена от Стамболов.
В Попово изборите са насрочени за 13 февруари. Околийският началник е арестувал 5 – 6 души избиратели като агитатори. Според сведенията, изборът започва и когато стотина гласоподаватели подали бюлетините си, се оказва, че кутиите са пълни. Започва се спор, избирателите отварят кутиите и изборът не се състои. Полицията стреля, ранени са няколко души. Трима от тях са тежко ранени и през нощта са откарани в разградската болница. И тъй като една част от гласоподавателите /от селата Садина и Зараево/ са изискали предварително да бъдат отворени и показани урните, както го изисква избирателният закон, но това не е направено, избирателите се съветват помежду си и с гръмогласно „ура” решават да отворят кутиите. В същото време изборното бюро се измъква, като успява да отнесе със себе си едната урна. Другата урна е отворена – и тя се оказва пълна догоре с бюлетини за правителствения кандидат. Друга една урна има скрита в една от стаите на училището, а нея окръжният пристав Паскал Петров успява да я грабне, опитва се да избяга, но избирателите го настигат и вземат урната от ръцете му. Тя също се оказва пълна с бюлетини за правителствения кандидат. Възмутени от беззаконията, избирателите отиват пред околийското управление, за да заявят за това. В същото време събраните на горния етаж на управлението стражари насочват пушките си към прозорците и по дадена заповед стрелят по избирателите. Едни се разбягват, други залягат покрай сградата.
Телеграма до княза изпраща и разградският опозиционен комитет, в която авторите обясняват, че властта е виновна за инцидента и молят коленопреклонно княза да сложи край на произволите. Следват 15 подписа, между които и тези на Бончо Раданов, Александър Зорзанов, Д. Казанакли, Цанко Марков, Калчо Попов и др.
Така на 20 февруари 1894 г. са проведени за втори път допълнителни избори в Попово. Правителственият вестник „Свобода” говори, че повторно насроченият избор е преминал спокойно и е избран местният жител Тодор Николов, член на Разградската окръжна постоянна комисия. Според него са присъствали 1015 гласоподаватели, от които за Т. Николов са гласували 933.
За същото събитие в. „Свободно слово” пише, че този път на изборите се явяват по-голям брой гласоподаватели. Околийският началник отново не позволил да се отварят кутиите за проверка, на което избирателите отговарят с искане да бъдат допуснати представители от всяка община за контрол. Но това също им е отказано и с цел да бъдат избегнати стълкновения, избирателите се оттеглят от избора и се разотиват по селата. Възползвайки се от случая, „правителственото бюро и полицията провеждат избора по своему, като изкарват от кутиите цял целеничък Тодораки Николов”.
В резултат на така стеклите се събития е изискана една рота войска – една дружина от 19-ти пехотен полк, на брой 500 души, е изпратена да екзекутира с. Садина за 30 дни. От Търново пристига още една дружина от 500 души, така1000 души войска по решение на Министерския съвет ще участва в екзекуцията – войската е настанена в селото и населението трябва да ги изхранва в продължение на 30 дни.
Започват арести на заподозрени за подстрекателства лица, някои впоследствие са освободени. Разградският окръжен управител дава нареждане да бъде командирован окръжният пристав с 15 души стражари в Садина за „хващане само на главните виновници, а останалите да се викат с призовка от следователя”. Тъй като садинчани отказват да предадат виновниците, на 18 февруари ротата, придружена от конни стражари, тръгва за селото за „излавяне на главните виновници по поповското приключение и садинското съпротивление”. А министър Стамболов нарежда при оказване на съпротива да се използва оръжие. За първи път една мярка, която е използвана в първите години след Освобождението за борба против разбойничеството, се прилага с чисто политически цели.
И така … 30 дни. Опозиционната преса публикува съобщения за помощи от граждани на Разград, Русе и Шумен за екзекутираното село. Във всички официални документи обаче, се отрича да са събирани каквито и да било помощи за садинчани.
Военната екзекуция на селото е вдигната на 24 март 1894 г. Краят й е отбелязан от опозиционния вестник „Черно море”, който подчертава, че „във войската един офицер е разградчанин и един е от Садина. Знае се, че офицерите са употребили цялото си усърдие, за да не тежи екзекуцията на жителите на селото.” Така че възниква въпросът кой е бил наказан повече: дали войската морално и физически поради неудобствата или населението материално.
Дълго време тези събития не слизат от страниците на пресата. На 18 април в Разград е проведен опозиционен митинг, отразен подробно във вестниците, а в. „Народна воля” съобщава, че от няколко градове – Шумен, Разград, Ески-Джумая и Провадия са получени сведения за проведени митинги, с които се изисква свалянето на Стамболовия кабинет. Въпреки взетите мерки за предотвратяване на опозиционни митинги, околийски опозиционен митинг с участието на около 2000 души е проведен в Разград и на 23 април 1894 г., изработена е резолюция и избрана 15-членна делегация, която да се яви пред княза с настойчива молба за сваляне на Стамболовия режим. Разградският окръжен управител се обръща към коменданта на града с молба за съдействие „за недопущане на подстрекателски сборища, митинги и др.”, като се отпусне една рота, готова да действа при необходимост, както и да бъде назначен военен патрул из града на 23 и 24 април.
Лишена от възможностите за парламентарна борба, опозицията възприема тактика на тотална съпротива. Това от своя страна води до репресии от страна на властта. Събитията през 1894 г. в Разградско и в Поповско поставят началото на края на Стамболовото управление, а историята с екзекуцията на с. Садина непосредствено води до промяна на вътрешнополитическия режим в държавата. Невижданата дотогава съпротива срещу управлението на Стефан Стамболов принуждава княз Фердинанд да поиска оставката му. На 19 май 1894 г. той е свален от власт, а министър-председателското място е дадено на Константин Стоилов. На 22 май 1894 г. в Разград е организиран голям митинг, с който е отбелязан краят на правителството на Стамболов.
Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей, Разград
На снимките:
Бончо Раданов
Околийският митинг в Разград на 23 април 1894 г. против Стамболовия режим, проведен в църковно – училищния двор
Окръжният митинг в Разград по повод свалянето на режима на Стефан Стамболов