След като проведохме разговори с представители на сметната палата, се оказахме в следната изключително любопитна ситуация. Субсидията е целева и не може да бъде харчена за никакви дарения. Нямаме право дори да купим компютри за някое селско читалище или библиотека, защото те ще бъдат на наше име и трябва да продължим да ги водим като наш инвентар.
Тъй като заявихме, че не желаем да ползваме субсидията, сега остава да разберем дали можем поне да я пренасочим към някой сектор от държавния бюджет, като фонд „Ин-витро“ например. Но с оглед на безпрецедентната ситуация, едва ли и това ще може да се случи.
Та така. Не е проблем субсидията да се харчи за коли, заплати на секретарки, офиси и други подобни, но ако решим да дарим пари и техника, например на Българския културен център в Босилеград, Западните покрайнини, ще бъдем глобени и принудени да върнем парите.
Правете си сметката. Ние се отказваме от някакви 400 000 лв. годишно. За ГЕРБ, БСП, Обединените паразити, ДПС и Марешки остават 40 млн., които ще отидат за коли, секретарки и други подобни жизненоважни за партийния живот нужди.
А най-интересното е, че цяла седмица бяхме бомбардирани с питания как и къде ще бъде дарена неполучената субсидия, докато никой не зададе дори един, повтарям, дори един въпрос на крадливата дружинка в Народното събрание, как и за какво ще си харчат парите. Дали ще се откажат от субсидията или поне да я намалят, въобще даже и не беше повдигнато като тема. Всички се интересуваха какво ще се случи с 1% от общите пари за партиите, докато на останалите 99% никой не обърна внимание.
И после защо резултатите от изборите били такива… Както каза един мой приятел наскоро по този повод, другите народи имат народопсихология, ние имаме народопатология. Не се съгласих с него, но не можах да го оборя.
Източник: Костадин Костадинов, ПП „Възраждане“
Сross.bg