Националният събор на българското народно творчество в Копривщица беше вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщиха от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, чиито специалисти са подготвили кандидатурата.
Това е петото българско вписване в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО след „Бистришките баби“, нестинарството, чипровските килими и празника „Сурова“ в Пернишко. Решението беше взето на 1 декември на Единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство.
За разлика от предишните четири кандидатури, които станаха част от Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, вписването на Събора в Копривщица е в Регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура.
Национален събор на българското народно творчество в Копривщица (и по-специално на поляните в местността Войводенец над града) се провежда на всеки пет години от 1965 г. насам и сбира автентичен фолклор – народни песни, танци и обичаи.
В разцвета си фестивалът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на България и участие на славянски комитети от цял свят. С организацията му са натоварени културното министерство, община Копривщица и народното читалище в града.
В събора могат да вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор.
В днешно време съборът се организира за около 10 000 участници от различните краища на България, българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.
Dnevnik.bg