Народният съд от 1945 г. и подсъдимите от Разград и района

Датата 13 март в исторически план, в най-новата история на Разград, се свързва с произнасяне присъдите от Втория състав на Русенския народен съд, заседавал в Разград от 28 февруари до 10 март 1945 г. На 13 март е постановена „мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение, която се изпълнява неотложно от прокурорите в областните съдилища”.
Задълбочаването в изследванията за онези болезнени и трагични за българското обществено-политическо развитие проблеми е пътят, по който може да бъде постигнат по-точен баланс между противоречивите до антагонизъм становища. Естествено, подобно изложение няма за цел да претендира за изчерпателност на темата, която сама по себе си е предизвикателство, както и за представяне на проблема в цялата му дълбочина и сложност. Цитираната информация е базирана на документи от Държавен архив – Разград, Държавен архив – Търговище, документи, съхранявани във фонда на РИМ – Разград, Исторически музей – Попово, както и личен архив на Божидарка Златарева /Куюмджиева / – Разград.

Явлението „Народен съд” в своята същност е временна съдебно-политическа институция, която има за основна задача разправата с всички, които са били в политическото управление на България до 9 септември 1944 г., както и с онези, които са го подкрепяли. От гледна точка на утвърждаването на новата отечественофронтовска власт Народният съд е най-важният съдебен орган. За целта, формално от Отечествения фронт, но фактически под ръководството на БРП /к/, е изработен Закон за провеждането на делата.
На 6 октомври 1944 г. в Държавен вестник, бр. 219 е обнародвана Наредба – Закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Според нея на съд подлежат три категории министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и “други граждански и военни лица”. Предвидените наказания по Наредбата-закон са временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 млн лева. Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него. Според чл. 5 Министерският съвет, по доклад на Министъра на правосъдието, назначава един Главен народен обвинител и нужното число обвинители. Главният народен обвинител и обвинителите възможно най-бързо събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, определят мярката за неотклонение, подготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда. /ДВ, бр. 219, 6 окт. 1944 г./
На 1 октомври 1944 г. Главният народен обвинител вече е определен от министъра на правосъдието – Георги Петров от Стара Загора.
Народният съд се състои от народни съдии, избрани от областните комитети на Отечествения фронт, и от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната. Всеки областен комитет на ОФ избира тридесет народни съдии “измежду най-добрите граждани от градове и села”. Според чл.7, т.Б за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия – за председател и четири, посочени от съответния областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно, в някой от околийските центрове на областта. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите.
В най-кратък срок съдът насрочва разглеждане на делото. Според чл.9 “съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест”. Наредбата-закон уточнява, че за отсъстващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено. Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници.
След приключване на съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение, която се изпълнява неотложно от прокурорите при областните съдилища. Народният обвинител разпорежда за налагане възбрана и запори върху имотите на привлечените под отговорност лица.
Наредбата-закон влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник, т.е. от 6 октомври 1944 г.
Впоследствие се налага някои проблемни постановки да бъдат прецизирани с “Мотиви към Наредбата – закон за съдене от Народния съд…”
В края на ноември 1944 г. се пристъпва към образуване на съставите на Народния съд. Окончателното решение е освен четирите върховни състава, които заседават в София за съдене на регентите, министрите и др., да бъдат образувани още 128 /при първоначален брой 65/. От съставите на Народния съд по административни области в Русенска област заседават в :1.Русе, 2.Бяла, 3.Исперих, 4.Провадия, 5.Разград, 6.Свищов, 7.Силистра.
Във Варненска област съдът заседава във: 1.Варна, 2.Добрич, 3.Нови Пазар, 4.Омуртаг, 5.Попово, 6.Търговище, 7.Шумен.
Оценките в Обвинителния акт срещу главните подсъдими се свеждат до изреждане на обвиненията, отправени към подсъдимите във водене на “престъпна политика”. В заключение е направен изводът, че “българският народ има всички основания да потърси отговорност за това не само от министрите и народните представители, … но и от онези съдии и прокурори, които в своето бясно усърдие изпратиха много стотици български синове на бесилки и разстрели и хиляди други хвърлиха в затворите”. И тук става ясен принципът, който ще следват съставите на Народния съд при постановяване на присъдите.
Сред главните подсъдими в София са имената на разградчаните Петър Габровски и Иван Багрянов. Първият е министър на вътрешните работи и народното здраве в двете правителства на Богдан Филов и изпълняващ длъжността на министър-председател от 9 – 14 септември 1943 г. Вторият е бивш министър на земеделието и на държавните имоти и имал „късмета” да бъде министър-председател на България в годините на Втората световна война.

В общи линии обвинителните актове на народните съдилища по места следват модела на Обвинителния акт срещу подсъдимите от първите два главни процеса. Народни обвинители в Разград са Иван Данов и Тодор Цонев, а председател е Наум Симеонов. Работата на съда започва на 28 февруари и разпитите продължават до 10 март. Присъдата е произнесена на 13 март. В същия ден по повод на прочитането на присъдата на площада пред читалището е организиран митинг. Постановени са 15 смъртни присъди:
Горан Крачунов Горанов
Мицо Димов Пейнов
Жико Пеков Лишков
Никола Банчев Колев
Стоян Дечев Михайлов
Рангел Симеонов Иванов
Стефан Георгиев Богданов
Владимир Петров Попов
Васил Виденов Раденков
Ангел Борисов Иларионов
Свещеник Ангел Дончев Хубанчев
Иван Кънчев Даскалов
Капитан Тодор Илиев Калчев
Тодор Стоянов Донев
Петър Дочев Янков

Четирима от осъдените на смърт са посочени, че са “в момента в неизвестност”. Произнесени са и 41 присъди с различна продължителност на лишаване от свобода: доживотен затвор – 4, на 15 г. – 6, на 10 г. – 3, на 5 г. – 13, на 1 г. – 15. Още същата вечер осъдените на смърт са откарани за изпълнение на присъдата – в края на разградските гробища – според чл.10 от Наредбата-закон. Навсякъде разстрелите стават през нощта и осъдените са погребвани в общ гроб. На близките им не е позволено да поставят някакъв кръстен знак.
Осъдени от Разград има и в други градове. Имената на подсъдими от Разград и Разградско се срещат в обвинителните актове на народните съдилища в Исперих, Шумен, Търговище, Попово, Омуртаг и други градове. В Омуртаг и околията се разиграва една истинска трагедия, когато участниците в нея – войсково поделение от 19-ти пехотен полк и отделна полицейска група – показват особена жестокост при преследването на нелегалните, които са избити, както и техните помагачи и укриватели. Петият състав на Варненския народен съд в Омуртаг с председател Димитър Върбанов заседава от 15 март до 31 март 1945 г. и на 11 април произнася Присъдата. Освен бившият командир на 4-та пехотна дивизия са осъдени и други военни. В Държавен архив – Търговище към Присъдата се пази и препис от протокола за разпита на обвиняемите, който дава представа за трагедията, която се разиграва в този край и то не без участието на разградския 19-ти ПП.
В Обвинителния акт на Народния съд в Шумен се четат имена от с.Островче и с.Веселина. В Попово и околията подсъдимите са 144 на брой, събитията са свързани с преследването на Поповския партизански отряд и между тях са имена от с.Черковна, Батемберг /дн.Благоево/, Завет, Хърсово, Телец /дн.Балкански/.
Броят на осъдените от институцията Народен съд от Разград и района не би могъл да бъде точен, тъй като е възможно да има подсъдими и в други краища на страната. Тук би трябвало да добавим и народните представители от 20-то Обикновено народно събрание – Георги Рашков и Матю Иванов, както и висши военни, съдени от Единадесетия отделен състав. Някои определят явлението „народен съд” като „край на една политическа стратегия”, други акцентират върху факта, че при практическото му осъществяване идеята дори не е обсъждана от Народното събрание, тъй като в този момент България няма парламент. При изработването на Наредбата – Закон са нарушени всички действащи нормативни актове. Според тогава действащата Търновска конституция не се предвижда създаването на извънредни съдилища, а институцията е именно такава – извънредна. Дори за членовете на съставите не се изисква образователен и професионален ценз. Съдебните и извън съдебните репресии след 9 септември 1944 г. биха могли да бъдат определени като политическо отмъщение и разправа с дотогавашния политически елит. Но по това време не е възможно обществото ни да надживее подобни трагедии.
Без да се коментират или подлагат на преоценка историческите събития, тук само се изнасят исторически факти. Народният съд изпълнява отредените му политически задачи, но не успява да постигне национално помирение. Преди петнадесетина години акад. Георги Марков определи това явление като неизживяната трагедия на българския народ. След всичко, през което народът ни преминава през следващите десетилетия, мисля, че днес той е вече в състояние да го преосмисли по-зряло и по- мъдро – и като част от уроците на историята. И ако „историческата истина никога не е една”, към това бих добавила, че тя всъщност винаги е … някъде наоколо.

Нели НИКОЛОВА – РИМ, Разград
Текст към снимката: Митинг в Разград по време на заседанията на Народния съд