На 6-ти февруари 1958 г. 23 души, сред които осем футболисти на Манчестър Юнайтед, осем журналисти, четирима пътници и трима от ръководството на легендарния клуб загиват в самолетна катастрофа.
Роджър Бърн (28), Еди Колман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22) и Дънкан Едуардс (21) всичките загиват, заедно с клубния секретар Уолтър Крикмер, треньора Томи Къри и наставника Бърт Уолей.
Милиони фенове на Манчестър Юнайтед носят в себе си болката от трагедията край летището в Мюнхен.
Осем журналисти също намират смъртта си в самолетната катастрофа – Алф Кларк, Том Джаксън, Дон Дейвис, Джордж Фелоус, Арчи Ледбрък, Ерик Томпсън, Хенри Роуз, и Франк Суифт, който е бивш играч на Манчестър Сити. Самолетният капитан Кен Реймънт е сред загиналите, както и приятеля на сър Мат – Уили Сатиноф, който е единственият фен на борда.
В първи четвъртфинал за КЕШ Манчестър Юнайтед побеждава Цървена звезда с 2:1. В Белград англичаните стигат до 3:3. На връщане от Белград самолетът „Лорд Бъгли“ с футболистите на Юнайтед каца в Мюнхен, за да зареди с керосин.
Сняг вали на парцали, но играчите не могат да преспят в Мюнхен заради програма, изработена от английската футболна асоциация, според която мачове не могат да се отлагат. Самолетът прави два опита да излети, но пистата е скъсена заради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. В крайна сметка самолетът тръгва с един запален мотор, но се плъзга по пистата. Самолетът се забива в необитаема къща. Част от перките и опашката се разхвърчат настрани.
Вратарят на отбора – Хари Грег се превръща в герой. Успява да измъкне от пламтящия самолет Боби Чарлтън и Денис Вайълет. След това се втурва да извади 22 месечната Венона, а покрай нея и майка и Вера Лукич.
Хиляди хора правят опашка пред ковчезите на загиналите, а в една германска клиника оцелелият мениджър на тима по това време Мат Бъзби се бори за живота си. Неговият помощник Джими Мърфи му казва „Ти си призван да вееш нашето клубно знаме високо“.
Бъзби решава да направи нов отбор с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Десет години по-късно през 1968 г. Манчестър Юнайтед става европейски клубен шампион. Мигът, в който взима купата в ръцете си, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и казва: „Тази купа е за вас“. Тимът става известен като „Бебетата на Бъзби“.
Днес на митичното съоръжение „Олд Трафорд“, на външната западна трибуна има паметна плоча с имената на загиналите, а специален часовник пред стадиона е спрял стрелките си на часа на катастрофата. /КРОСС/
