По-голямата част от българските общини имат тежки финансови проблеми. Това показват данни на Министерството на финансите, предоставени на депутатите от бюджетната комисия, с които „Капитал“ разполага. От числата се вижда, че повече от половината кметства са завършили 2015 г. с дефицит, въпреки че според Закона за публичните финанси това не е разрешено. Общата „дупка“ към края на миналата година е близо 240 млн. лв., а парите са покрити от централния бюджет с допълнителни трансфери. За първи път от четири години бюджетното салдо на местната власт е отрицателно, а от данните се вижда, че това се дължи изцяло на разходите, свързани с европейските проекти.
Дефицитът, предизвикан от ударното усвояване на европейските пари, не е единственият проблем на местната власт. Над половината от кметствата не изпълняват някои от показателите за финансова устойчивост. Това означава, че с влизането на промените в Закона за публичните финанси тези, които не изпълняват три от критериите, ще трябва да изготвят план за оздравяване и евентуално ще могат да получат безлихвен заем от централното правителство, пише Капитал Daily.
Тежки проблеми
От данните се вижда, че 156 от общо 265 общини са завършили годината с дефицит. Той се дължи изцяло на дефицита по европейските проекти, който е около 350 млн. лв. и това всъщност не показва финансовия проблем на общините в пълния му размер. Извън официалното число за недостига на средства, което заради европроектите миналата година трудно може да се скрие, от години местната власт прилага прийоми, с които поне формално да не нарушава закона. Те не се разплащат с фирмите изпълнители. Данните показват, че сумата на т.нар. поети ангажименти за разходи вече надхвърля 1.7 млрд. лв., което е близо 1/3 от общия бюджет на местната власт. Сумата отразява размера на непогасените ангажименти по сключени договори.
През миналата годината Българската банка за развитие (ББР) отново започна програма за изкупуване на вземанията на строителните фирми от общините по сключени договори за проекти по няколко оперативни програми. Засега няма данни колко фирми са се възползвали, но когато през 2010 г. ББР реализира подобна програма за цедиране на вземания на държавата към бизнеса, финансовата институция разплати близо 160 млн. лв. на българските компании по 720 договора за цесии в рамките на пет месеца. „Опитът показва, че по-бързо плащат на банка, отколкото на фирмата“, коментира финансовият министър Владислав Горанов в интервю за „Капитал“.
Освен всичко това близо 150 общини могат да се „похвалят“ с просрочени задължения на обща стойност 185 млн. лв. към края на 2015 г., а месец по-късно сумата е вече 210 млн. лв. Общо 71 кметства нарушават позволения по закон лимит за просрочия. Най-тежко е положението в Сливен. Сумата надхвърля 20 млн. лв., а като дял от общия бюджет на общината е около 30%.
Нарушени критерии
В новия закон, който вече беше приет на първо четене в парламента, е предвидено една община да се смята за финансово неустойчива, когато не изпълнява три от общо петте критерия на Министерството на финансите. От наличните данни се вижда, че 56 общини имат задължения за разходи по бюджета, надвишаващи 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години. Това е един от предвидените в закона критерии.
Друг критерий, който нарушават 71 кметства, са наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината, надвишаващи 5% от отчетените за последната година разходи за общината.
Вижда се също така, че броят на общините, в които събираемостта на собствените приходи е под средното за страната, отчетено за последната година, достига 122. Това е един от критериите за създаване на нова община.
Cross.bg
