Впечатляващ по мащаби набор от документи, писма, лични бележки на президента Желю Желев (1990 – 1996) е предаден на Държавна агенция „Архиви“ от дъщерята Станка Желева като безвъзмездно дарение и вече е на разположение на изследователите.
Архивът беше представен днес от председателя на агенцията доц. Михаил Груев и беше оценен от него като най-значимото постъпление от личен характер през последното десетилетие, тъй като представлява история на българския преход.
Дарението съдържа освен архива от президентския период на д-р Желев, също и множество биографични документи и свидетелства за творческата дейност на Желю Желев от преди 1989 г.
Става съвсем ясно защо той е бил в прицела на ДС през 70-те и 80-те години на миналия век – от документите се вижда например, че оперативното дело на ДС „Философ“ е преминало през три етапа. Първият му научен труд „Лениновата теория за материята“ е бил публикуван в Югославия и Германия, което утежнява положението на автора и той, освен че е държан под око, е изключен от БКП.
Младият учен не се укротява и пише следващата си книга – „Посттоталитарната държава“, която е първообразът на „Фашизмът“, който ще излезе през 1982, но междувременно той написва докторския си труд – „Модалните категории“. Натискът се засилва, лишен е от правото да пребивава в София, но продължава да работи – в родното село на съпругата си Мария.
Президентският период съдържа не само обръщения към нацията, а и кореспонденцията с държавни глави, сред тях Буш и Елцин, папата, кралица Елизабет Втора… Телеграми и лични писма с Радой Ралин, Любомир Левчев, акад. Кирил Василев, кореспонденция с граждани… документи от общуването със Съюза на репресираните и настоятелното предложение да се обяви ден за почит на паметта на невинните жертви на тоталитарния режим – ден, който вече се отбелязва всяка година на 1 февруари.
Мястото на този архив е тук, за да е достъпен за всички, защото той нямаше какво да крие, каза Станка Желева в краткото си слово. /КРОСС/
