Легенда сказание за мартеницата, оренда, болъгар

Българската традиция да се връзва мартеница в първия ден на първия пролетен месец,  не е прекъсвана от повече от 1300 години. 

На този ден малки и големи връзват преплетени бял и червен конец – като символ на празник, на новото начало на живота. Всички българи го правим. Но знаем ли откъде тръгва тази традиция? Предлагаме ви една различна Легенда за мартеницата – сказание за началото на традицията, в която са преплетени историята и мъдростта на предците ни от времето, когато народът болъгар  живял отвъд Дунава, за  духовната мъдрост Оренда, като повик за завръщане към корена ни. Защото духът на народа ни е извор, от който да черпим знание и сила, за да пребъдем! Легенда – нестандартна и творческа, която ни въвежда дълбоко в една друга символика на мартеницата и значението на името българи. Но и която ни показва как всичко е взаимосвързано.

   Авторът ѝ Ивомир Димчев е известен като създател на Теория от Когиталността и лектор в семинара „Когиталност – всичко, което Е!“. Роден е през 1963 г. По специалност е инженер физик (завършил квантова електроника и лазерна техника в СУ “Климент Охридски”). Автор е на книгите The Black Book, The White Book, „елементарна Теория от Когиталността”, „обща Теория от Когиталността”, „Магьосникът на реалността” … Издател, автор на стихове и статии, продуцент на музика, дизайнер на всичко, свързано с когиталност (корици, лога, банери, реклама…). Главно действащо лице и провокатор за създаването на филма „Когиталност – всичко, което Е!”.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

Кан Баламир Булгар (339-320 пр. н. е.) помогнал на Александър Македонски да покори Персия. Решил, че докато е в този район, може да посети и Индия. Една вечер му се присънил странен сън. Явил му се неговият прадядо Ал Буда Болъгар като слон със седем бивни и му казал:

-Когато се върнеш в земите си до река Сула (днешен Дунав), ще управляваш още 10 години. Ще добиеш мъдрост и сила, духовно ще израснеш. След това остави брат си да управлява. Аз ще му помогна да се справи след години със сегашния ти съратник, сина на Балиду Балбалам (Филип Македонски). Тогава се върни обратно тук, в тези земи, намери жената, която носи духовното име Арийа (от сензар, глаголица и санскрит – „божествена чистота“). Истинското ѝ земно име е Майа. Вашето дете назовете с моето второ име. То ще се роди, след като видите белия слон. Детето ще порасне и ще стане духовен водач на цял един народ.

„Защо ли прадядо бе преобразен като слон в съня? Странен беше – какво ли означаваха седемте бивни? – мислел си Кан Баламир. – И какво е това дете, което ще дойде, след като видим бял слон? Защо брат ми ще се бие с този, който в момента се сражава рамо до рамо с мен?” (исторически факт: Ал Буга Съгеркан (339-310 пр. н. е.), брат и съуправител на Баламир, разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е., заради нарушение на условията за мир с Идел). Решил да разпита. Оказало се, че в този район на света – Индия – слонът е символ на сила и мъдрост, неуязвимост и власт, добродетелност и целомъдрие. Затова кан Баламир изпълнил завета на дядо си. Случило се това, което Ал Буда Болъгар предсказал в съня му…

А историята дала отговор на всички въпроси!

Защо са седемте бивни?!… След разпадането на Велика България всяко от седемте племена се пръснали по целия свят, за да разнасят духа и учението, мъдростта болъгар. Защото да си болъгар е състояние на духа, мъдрост от невидимите полета на знанието, но едновременно с това и страдание, опитност, което е пак мъдрост, придобита, следвайки връвта от кълбото на живота. За да илюстрират усвояването на тази двойна мъдрост, всички болъгар, с настъпването на пролетта, връзвали на ръцете си преплетени бял и червен конец – като символ на новото начало в живота – пролетта и на усвоената преплетената двойна мъдрост – божествена и земна. Дори и в момента в Монголия пожелават на младоженците да са болъгар, което означава да пребъдеш. Да пребъдеш, защото не просто си живял, а си оставил с делата си следа в живота, която да се помни от всички поколения наред.

Защо слонът е бял?

Това е знанието, което носи светлината в себе си, нестандартно и творческо, нямащо логическо обяснение. Детето на Баламир и Арийа, наречено според пророческия сън Буда, носи и до днес на хората мъдрост и познание. Буда е основателят на будизма, живял в Северна Индия (буквално означава „пробуден“, „budh“ (санскрит) – събуждам се, пробуждам се – човек, който е достигнал до освобождаване на знанието – божествено и земно. Майката на Буда е царицата Мая. Младият принц живеел в двореца, разполагайки с всички удобства. Но сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и страданието на хората, той решил да намери изход от всемирното страдание.

Мартеницата и болъгар

Мъдростта не се учи – тя е път, по който, ако тръгнеш, вървиш цял живот. Да си мъдър означава да притежаваш широтата на познанието – и земна, и божествена. Да си мъдър означава да вярваш на интуицията, като се уповаваш на собствената си опитност и да помагаш и на другите да се събудят за тази преплетена мъдрост. И тогава обикновеният човек се превръща в Буда – просветен, който е просветлен от бялата светлина на божествената мъдрост, преплетена с житейската мъдрост от ходенето си по земята – червената пръст! Затова и Буда, като баща си – Баламир Булгар, носел на врата си талисман, вързан с преплетена, червено-бяла връв, който той наричал оренда. Той станал и един от първите, който открил как да използва в единство божествената и земна мъдрост, и помагал и на другите да я усвоят и предават от поколение на поколение. За това и до днес неговото знание съществува, преплетената връв все още носим, показвайки, че сме болъгар – носители на мъдростта, която да пребъде във вечността.

Оренда е знание, път, принцип. Оренда е и светлината, и мракът. Тя е нищото, съдържащо всичко съществуващо. Тя е Цялото, сила от правила и принципи на движението, където простото е сложно и сложното е просто – едно Един-Е-Ние на енергия и материя. Послание на Оренда е постигане на състоянието  болъгар:

„Всичко, което Е – СЪМ,

всичко, което СЪМ – Е,

аз съм всичко, което Е „

Всички сме в Един-Е-Ние. Всичко е взаимосвързано. Всеки човек е чудото да е творец, свободен. истински цялостен и отдаден към Всичко, което Е!

Честит първи март, болъгар!

 Ивомир ДИМЧЕВ

Материала подготви Нели НИКОЛОВА