„Оставката ми катализира някои процеси на гнилост вътре в Реформаторския блок.“ Така бившият министър на образованието Тодор Танев, който е част от Гражданския съвет, описа състоянието на коалицията между „Движение България на гражданите“ (ДБГ), СДС, Народна партия „Свобода и достойнство“, БЗНС и ДСБ.
Точно смяната на Танев с вицепремиера и лидер на ДБГ Меглена Кунева на поста просветен министър предизвика сътресения в Реформаторския блок и показа липсата на легитимен орган, чрез който да бъдат взимани общи решения.
Шизофренично е – шегуват се депутати за ситуацията в Блока. В момента единственият орган, който реално може да взима каквито и да е решения е Изпълнителният съвет на Реформаторския блок. В него влизат лидерите на петте формации, както и 23-мата депутати. Всяка от петте партии има право на един глас.
Другият орган – парламентарната група, на която до преди излизането на ДСБ в опозиция се взимаха повечето решения, е блокирана. За да бъде взето общо решение трябва да има две трети мнозинство, а народните представители от ДБГ, БЗНС, Народна партия „Свобода и достойнство“ и лидерът на БНД Борислав Великов, които подкрепят управлението, са 13, а излезлите в опозиция са 10 – шестимата от ДСБ и четирима от гражданската квота. Тоест никой няма достатъчно мнозинство. Заради това няма и смяна на съпредседателите, които продължават да бъдат лидерът на ДСБ Радан Кънев и Найден Зеленогорски, който е заместник на Кунева.
В Изпълнителния съвет от едната страна са ДСБ и гражданската квота, които отказаха да участват във взимането на решения, но пък присъстваха на двете извънредни заседания на Изпълнителния съвет в четвъртък и петък, на които беше решено Кунева да е кандидатът за образователен министър. В понеделник Гражданският съвет дори излезе с декларация, че народните му представители ще гласуват „въздържал се“ за Кунева, каквото направиха в сряда при гласуването й в Народното събрание.
Реакцията на ДБГ беше, че Гражданският съвет е нелегитимен орган, а и парламентарната група не била органът, който издига кандидати за министри. Така е записано и в учредителната декларация на Реформаторския блок. Мандатът на Гражданският съвет изтече през септември 2014 г. – в средата на кампанията за предсрочните парламентарни избори, когато свиканият съюзен конгрес, на който трябваше да се избере нов състав и единен лидер беше бламиран от Кунева и лидера на СДС Божидар Лукарски.
От другата страна в Изпълнителния съвет са ДБГ и БЗНС, които засега изглежда, че нямат намерение да оттеглят подкрепата си от правителството. След излизането на ДСБ в опозиция през декември 2015 г. формацията на Кунева обяви, че започва преговори с ГЕРБ за пътна карта за ускоряване на реформите. И досега няма подписан документ, който след това беше наречен анекс към коалиционното споразумение, а тази седмица – меморандум.
В Народната партия „Свобода и достойнство“ на Корман Исмаилов вече се чуват гласове за оттеглянето на подкрепата от правителството. Единственият им представител в правителството – зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, е на път да се оттегли от поста, защото министърът Николай Ненчев (лидер на БЗНС) е решил да направи структури промени без да ги съгласува. За решението е уведомен и премиерът Бойко Борисов, след като и депутати от ГЕРБ са възнегодували от промените.
Въпросът е бил повдигнат и от СДС на едно от заседанията на Изпълнителния съвет тази седмица, но е бил отложен за идната, защото е отсъствал Николай Ненчев.
В опит да решат проблема с блокиращата квота в органите на управление на Реформаторския блок от ДБГ дори са извадили стар проект за промени в учредителната декларация, наречени пътна карта, според които се предвижда свикването на съюзен конгрес, на който ДСБ и Гражданският съвет да бъдат отстранени от взимането на решения. Засега липсвало подкрепа от която и да е друга партия.
От партията на Корман Исмаилов пък предложили разпускане на Реформаторския блок, но пък запазване на парламентарната група. Според правилника на Народното събрание отцепили се депутати не могат да сформират нова група, а за да се запази групата трябва да има минимум 10 народни представители в нея.
От ДСБ пък не бързат с предложенията и не смятат да оттеглят Радан Кънев от съпредседателския пост на парламентарната група. На партията й предстои конгрес на 13 март, на който окончателно ще бъде взето решение дали да се сформира нов проект около ДСБ с лидер Кънев.
В крайна сметка и след трудното прокарване на Кунева за министър на образованието – и вътре в Блока, и в парламента, където тя не получи подкрепата дори и на партньорите в управлението АБВ и Патриотичен фронт, Реформаторите оцеляха и процесите на гнилост ще продължат. /КРОСС/
