51% от българите смятат, че с жителите на Македония сме или два близки народа, или част от един общ. Това показват данни от изследване на Института за политика. Най-позитивни са нагласите във възрастовите групи 26-35 г. и над 65 г.
„Ние робуваме на едни митове за това как се е отразила новата история на България върху отношенията между двата народа. Смятала съм, че тези отношения са развалени. Резултатите показват, че българите пълнят съдържанието на понятието „толерантност“ към Македония и македонските граждани“, коментира пред bTV съоснователят на Института за политика проф. Антоанета Христова.
По думите й проучването показва, че за повечето анкетирани разделението е станало изкуствено и хората помнят родствените корени. Ценността на общата история се признава от 64% от изследваните лица. 27% казват, че тя няма отношение към съвремието.
91% от българите твърдят, че езикът, който говорим, е един и същ или с общи корени. Само 8% смятат, че български и македонски са различни езици.
В същото време 43% от запитаните признават правото на Македония да определя езика си като самостоятелен. На въпроса дали има македонска нация, различна от българската, 72% отговарят, че македонската нация е създадена през 20-ти век и е близка до българската.
Общата нагласа е: една нация, два народа, посочват от института.
Като по-неприятна тенденция се отчита, че най-младите, между 18 и 25 години, са най-слабо запознати с историята на България и Македония. Това е валидно за 30% от тази възрастова група. „Младите не знаят нищо, различават се рязко от останалите. Утре те ще преживеят разделение, ако ученето по история не създаде реперите на националната идентичност“, предупреди проф. Христова.
Cross.bg