Изискан 75-минутен обяд ще укрепи волята на световните лидери, по време на срещата на ООН за климатичните промени в Париж. Почивката за хранене ще раздели над 12-те часа, в които триминутни речи ще произнасят държавни ръководители, чиято задача е да постигнат ефективно сътрудничество в ограничаването на глобалното затопляне.
Меню от четири ястия ще бъде приготвено от петима майстори-готвачи единствено с местни земеделски продукти. Разбира се, яденето ще е придружено от изискани френски вина.
Обядът ще бъде споделен от хора като американския президент Барак Обама и китайския лидер Си Цзинпин. Заедно на една маса ще седнат и държавници, между които цари моментно или постоянно напрежение, сред тях са турският президент Реджеп Ердоган и руският му колега Владимир Путин, които са в силно обтегнати отношения заради свалянето на руския Су-24 от Анкара на 24 ноември, или израелският премиер Бенямин Нетаняху и палестинският държавен глава Махмуд Абас.
Веднага след безпрецедентното сваляне на изтребителя на Кремъл турският президент предложи среща на четири очи в Париж по повод на инцидента, но до последно от Москва не потвърдиха дали тя ще се състои.
Иначе пиршеството днес ще започне с френска супа от ряпа и готвени на пара миди. Основното ядене ще е свободно гледана птица от региона Лике, с плънка от целина, трюфели и пасирани спанак и магданоз.
Допълнително на масата ще има отделно блюдо само от сирена „Реболшон“, които се произвеждат в района на вр. Монт Блан. Десертът ще е традиционна торта-„брест“ със задушени плодове.
Почти 200 страни участват в започващата днес на конференция, която ще продължи до 11 декември. Почти всички правителства вече са очертали плановете си за борба с глобалното затопляне след 2020 г., което се приема като положителен знак за постигане на амбициозен договор за забавяне на глобалното затопляне.
До момента 183 от 195 държави са подали дългосрочните си планове за справяне с изменението на климата, които са замислени като градивни елементи за евентуалното съглашение, като само през последната седмица се включиха още дузина държави като Южен Судан, Кувейт, Йемен и Куба.
Българската делегация на конференция ще бъде водена от президента Росен Плевнелиев. Тя ще представи позициите си за финансирането и развитието на високите технологии и постигането на устойчиво развитие в контекста на климатичните промени. По-рано през седмицата правителството одобри отпускането на 100 000 евро за Зеления доверителен фонд за климата.
Развитите страни обещаха през 2009 г. да събират по 100 млрд. долара на година до 2020 г., от публични и частни източници, за да се помогне на развиващите се страни да ограничат своите емисии парникови газове и да се адаптират към повечето наводнения, горещи вълни и покачването на морското равнище.
Основната група от повече от 130 развиващи се страни иска тази сума да се увеличи след 2020 г. Съединените щати, Европейският съюз и други богати държави не искат да гарантират по-големи суми.
Има много неясноти за това как да се преценят средствата за климатичните промени. Развиващите се страни се съмняват в изчисленията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, че финансите за борба с климатичните промени са достигнали 62 млрд. долара през 2014 г.
/КРОСС/
