От известно време на страниците на един от местните вестници се публикуват статии на проф. д. п. н. Пламен Радев, касаещи историята на Разград. Фактологическите грешки на автора в тези публикации, както и непознаването на историографската база е една от причините авторът на настоящия материал /Иво СТОЯНОВ – б.р/ да изрази своето становище. Още повече, че вече не веднъж граждани се обръщат към Регионалния исторически музей в Разград с въпроси относно разминаванията в историческата информация. Становището е внесено в редакцията на съответния вестник, но тъй като по някакви причини се бави публикуването му там, авторът предостави текста и на e-Razgrad.bg., за да стане достояние на широката читателска публика.
Наскоро излезе книгата „Освобождението на Разград 1878 г.” с автор проф. д.п.н. Пламен Радев. В нея авторът прави опит да представи историческите събития, свързани с Руско- турската война и освобождението на гр. Разград. Това ме предизвиква да изразя своето отношение, като човек, запознат с материала като литература и като източници. Още повече, че няколко пъти към музея се отправят запитвания от граждани относно съдържанието на публикациите на проф. Радев.
Настоящото издание е компилация от събрани и преразказани от автора документи. Той не представя свое становище относно събитията, които разглежда. В подобни научни изследвания обикновено авторите включват така наречения „приносен момент”, т. е. нещо ново, което те самите са открили – било като изводи, било като нови факти, касаещи темата. Липсата на рецензия относно съдържанието на изданието говори за едно непрофесионално отношение към материята. Книгата няма никаква научна стойност и може да манипулира обществото относно събитията, свързани с освобождението на Разград. В нея проличава, че авторът не познава изворовата база в детайли и историографията по проблема.
В изданието не е разгледан въпросът за предпоставките относно избухването на войната, а те съществено влияят върху ситуацията от 1877-78 г. Като цяло не е проследен ходът на бойните действия и представените събития висят в пространството и времето. Липсва описание на положението в Лудогорието и на военно- стратегическото място на Разград. Това проличава на стр. 27, където едва с няколко реда е описано сражението край с. Езерче. Проф. Радев дори подменя чистата фактология на събитията, представяйки сражението на 26 юли 1877 г. като настъпление на руската армия. Всъщност това сражение е в резултат на започнало от османската армия придвижване към Русе, за да окаже помощ на обсадения там гарнизон. То е част от мащабното настъпление на османската армия по целия фронт срещу Източния руски отряд през лятото на 1877 г. Самото сражение е доста добре проучено и описано в научната литература. Липсата на ясна и последователна хронология на войната не дава възможност на читателя да разбере и за започналото общо настъпление на руската армия след падането на Плевен на 10 декември 1877 г. Именно в резултат на това всеобщо настъпление от края на 1877 г. и началото на 1878 г. идва и освобождението на Разград.
В книгата си проф. Радев допуска една груба грешка, лансирана и в други негови публикации. На стр. 45, пишейки за разградската общественост по време на Освободителната война, заявява, „През 1932 г. местното опълченско поборническо дружество поставя на паметника (мавзолея- костница) плоча с имената на загиналите от Разград 68 български поборници опълченци и на починалите от болести и рани в града руски войници”. Тази информация е взета от интернет без ни най-малко да бъде проверена от проф. Радев. През 1991 г. Елена Иванова публикува изследването „Опълченци от Разградско”, в която чрез съдействието на Националния музей „Шипка- Бузлуджа” установи имената на 68 опълченци, свързали живота си с Разград и Лудогорието. От тях двама загиват в боевете за Освобождението на България. Димитър Енчев от с. Хърсово е убит край Стара Загора, а Георги Христов от Разград загива в боевете на Шипка. Всъщност на плочата на мавзолея има изписани 36 имена, които са на починалите в лазарета руски войни и на починалите до този момент /1932 г./ опълченци. Относно мавзолея – костница и неговия проектант арх. Грюнангер не всичко е докрай изяснено. Той със сигурност е автор на проекта за Гимназията в Разград, но дали той е проектирал Мавзолея или не е, и дали е бил главен архитект на Разград, а само на Русе, са неща, които не са изцяло проучени.
В книгата има много натрупана излишна информация, нямаща пряко отношение към темата, а е дадена като пълнеж. Така например присъстват ХІ и ХІІ армейски корпус, без да се изясни тяхната роля относно бойните действия, водени от Източния отряд. Странно защо на стр. 12 имената на главнокомандващите османската армия са дадени на турски език, а не на български. Също така за тях не са дадени никакви биографични данни. В биографичните данни за руските офицери и генерали пък са дадени и много по-пикантни неща от техния личен живот, които не са пряко свързани с разглежданите събития. За сметка на тези любопитни факти, някои важни моменти са слабо и набързо засегнати. Такъв е например въпросът за ролята на българите от Разград и други селища в помощ на руската армия.
Авторът на книгата свързва името на поручик Владимир Василиевич Вознесенски като първия комендант на града и с инициативата за построяването на мавзолея- костница, намиращ се на площад „Освобождение”. Веднага след влизането на руските войски в града, за комендант и окръжен управител е назначен подполковник Василев. На страниците на в-к „България”, год. ІІ, бр. 127, стр.3 от 28 януари 1879 г. дописникът на вестника П. С. Вълнаров описва зараждането на инициативата за построяването на паметника. По време на тържественото честване на първата годишнина от освобождението на града „началника на дружината г-н Киселов в една своя твърде красноречива реч изрази желание, щото разградчани да бъдат щедри, за да … увековечат паметта на този исторически ден. В минутата Н. В. Пр. г-н Григорий пое и разви речта му и … предложи да се въздигне в чест на освобождението на Разград и на падналите за превземането му храбри войници един великолепен памятник. За съзиждането на този памятник Н. В. Пр. г-н Григорий, настоящий и бивший ни началник- тримата- подариха по 100 рубли волна помощ, след тях турските ни първенци записаха 550 фр. …” /правописът запазен, б.а./. Както се вижда, тази инициатива е подета от местната власт и гражданството. Съвсем естествено е, че поручик Вознесенски като окръжен управител също има заслуги за построяването на мавзолея. Този документ показва и защо поручик Вознесенски не може да бъде обявен за първи комендант да града. Той е назначен за окръжен управител на мястото на капитан Кноринг, представен от проф. Радев като /г-н К./. Публикуваната биография на Владимир Вознесенски е нова за публиката, но проблемът е, че тя не хвърля светлина върху ролята му в следосвобожденския период на Разград.
През 2003 г. излезе от печат изследването на Елена Иванова „Военните действия на Източния отряд по време на Руско- турската война 1877- 1878 г. и Освобождението на Разград”. В нея професионално, научно, много подробно, точно и ясно са представени събитията, свързани с нашия град. Книгата е достъпна за разградската общественост и всеки, който иска да се запознае с този период от историческото ни минало, може да получи книжката от Регионалния исторически музей. Тя е на разположение и в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев”.
Като цяло книгата на проф. д. п. н. Пламен Радев представлява опит за съставяне на сборник, посветен на лица и събития, свързани с освобождението на Разград. Оформянето на подобна книга изисква и представянето на научен апарат на използваните от автора извори и историография. Дали книгата „Освобождението на Разград 1878 г.” е сполучлива или не, е въпрос на мнение на всеки читател. Слабата информираност на автора и липсата на професионален подход към разглежданите проблеми води до неясно представяне на историческата картина. Освен тези посочени грешки, могат да се открият и други неточности. Основният проблем, свързан с историческите изследвания на проф. Радев, е, че те се налагат на разградската общественост. Тези бележки целят да бъдат полезни не само на обикновения читател, а преди всичко на тези, които биха ползвали книгата като източник при работа върху научни разработки. Това би ги заблудило и вкарало в една погрешна трактовка относно събитията, свързани с освобождението на Разград.
България е свободна държава и свободата на словото е гарантирана, но все пак, когато се пише за история, трябва да се внимава при боравенето с фактите. Историческата наука не се занимава само с тях, а най- вече цели да проучи и представи причинно-следствените връзки в хода на дадено събитие. А липсата на професионализъм и непознаването на научната методология, води до неправилни интерпретации, които не са в полза нито на автора, нито на читателя.
Иво СТОЯНОВ – завеждащ отдел „История на българските земи ХV- ХІХ в.” – Регионален исторически музей, Разград