Омбудсманът ще се избира с явно, а не с тайно гласуване, и ще получи повече правомощия. Едно от тях е, че ще може да дава препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека. Това прие окончателно парламентът, след като подкрепи на второ четене измененията в Закона за омбудсмана.
Гласуването мина без дебати, като депутатите от всички партии бяха „за“ промените. Единственото изключение бе с текста за начина на избиране на омбудсмана. Депутатът от БСП Жельо Бойчев заяви, че той и съпартийците му не подкрепят идеята за явен избор. Според тях това ще доведе дотам, че подкрепян от опозицията кандидат няма да получава поста. По думите му сегашният омбудсман – Мая Манолова, нямаше да бъде избрана при явен вот, а тя е добър омбудсман. Освен това се променят „добри парламентарни практики“, допълни Бойчев.
Въпреки това разпоредбата бе подкрепена от мнозинството, а 30 бяха „против“ и толкова се въздържаха.
Иначе с промените се въведе възможността предложение за избор на омбудсман да могат да правят не само народните представители и парламентарните групи, но и юридически лица с нестопанска цел. Запази се правилото избран за омбудсман да се счита кандидат, получил гласовете на повече от половината депутати. Зам.-омбудсманът пък ще се избира от Народното събрание месец след избирането на омбудсмана по негово
предложение. Към изискванията за заемане на длъжността на обудсмана и заместника му бе добавен и предишен опит в областта на правата на човека.
Освен това омбудсманът ще се застъпва за гражданите и когато правата им са нарушени от частни субекти, а не както досега само от държавни органи. Омбудсманът не само ще защитава, но и ще насърчава основните права и свободи.
Dnevnik.bg