Датата 22 септември има свое особено звучене. Денят, в който през 1908 г. една държава смело се изправя в целия си ръст и се определя като независима.
В тълковния речник понятието независимост се свързва със самостоятелност и свобода, а ако го свържем със статута на държавата, независимостта е дефинирана като право за самостоятелно решаване на своите вътрешни въпроси и политика, като пълен суверенитет.
В историята на България този ден звучи и като една от връхните точки в процеса на националното ни обединение, като венец на националните усилия от 19 век за свободна и суверенна структура. А това вече е доказателство и за възраждането на националното ни достойнство, за извисяване на националното ни самочувствие.
През септември 1908-ма се създават така бленуваните обстоятелства идеалите и целите на националното обединение да станат реалност. Няма да припомням фактите, само ще обобщя, че Търновският акт завършва съзидателния цикъл на възстановяването на българската държавност. От този момент България окончателно отхвърля своя ограничен международен статут и става изцяло суверенна национална държава. От септември 1908 г. до началото на Междусъюзническата война идва най-високата степен на българското присъствие в балканската и европейската политика. Тридесет години след възстановяване на държавността, от старопрестолния град дръзко и решително триумфира една национална идея. България успява да се еманципира окончателно и да се изравни с останалите европейски държави в юридически, икономически и политически смисъл.
В съвременния свят някак спонтанно правим преоценка на историческите ценности. А независимостта е ценност. И защото е изстрадана, затова и празникът е по-светъл. Ние, българите, имаме нужда от този празник – най-вече заради това, защото независимостта продължава да бъде извор и основание за национално самочувствие. Чрез нея съществуваме пълноценно като нация. Чрез нея сме в голямото световно семейство. От нея се раждат и ценностите на новото време. Така че, нека на този празник и занапред я преживяваме в духовния й смисъл.
Нели НИКОЛОВА, главен уредник в Регионален исторически музей – Разград
