Днес в Пороище ще бъде открита новата експозиция на Комитетската къща. Обновяването й е резултат от съвместната работа на специалистите от Регионален исторически музей – Разград и представя богатата многовековна история на селото. В нея за първи път посетителите ще могат да видят текстове на оригинални документи и снимки на личности, свързани с миналото на селото. Тук предлагаме някои по-интересни моменти от изключително богатата и интересна летопис на това будно и емблематично за региона ни селище.
При археологически разкопки през 70- те години на ХХ в., ръководени от Ара Маргос, са открити следи от човешка дейност от дълбока древност. В местностите „Гамулките” и „Пачан чешме” са открити глинени съдове и монети от римско време. В местността „Гаванче” е открита колективна находка от 18 римски монети.
Първите писмени сведения за селището датират от ХVІ в. Във вакъфа на джамията на Ибрахим паша от 1533 г. селището е записано с името Доймушлар, вероятно създадено от преселници юруци, занимаващи се със скотовъдство. По- късно през 1573 г. в опис на джелебкешаните /овцевъдите / селото е записано с името Арнауд или Бинбаши /Хиляда езера/. Новото име показва, че селището е създадено от преселници албанци. Едно от основните занимания на тогавашните жители е търговията. В запазен документ от 1576 г. местни търговци сключват сделка за доставка на 1233 волски кожи по 38 аспри едната в Дубровник /днес град в Хърватска/. Други търговци са стигали до пазарите във Влашко и Молдова из големите градове на Османската империя и земите на Хабсбургите. През 1616 г. строители от селото участват в строежа на сегашната джамия „Ибрахим паша”. От това село произлиза и молдовският воевода Василий Лупу /1597- 1661/. В годините на своето управление Василий Лупу многократно помага с пари Цариградската патриаршия. В знак на благодарност през 1642 г. патриаршията изважда селото от състава на Червенската епархия и го поставя под прякото подчинение на патриарха. Текстът на този документ може да бъде видян в новата експозиция. През 1797 г. английският пътешественик Джон Джексън описва селището като голям град. По стари описания и спомени през този период в селото има около 1200 къщи с около 12 000 жители. Самото селище е обградено с ров и стена и има седем порти. В селото има четири църкви но днес е запазен само храмът „Св. Атанасий”.
Повратен момент в историята на селото е свързан с Руско- турската война от 1806- 1812 г., и най- вече събитията през 1810 г. През пролетта на 1810 г. руските войски, водени от ген. Каменски, навлизат на територията на Балканите и това предизвиква бунт сред местното българско население. На 01 юни град Разград е превзет от руските войски. През лятото те водят редица сражения с редовни и нередовни османски части. Жителите на с. Арнауткьой също се включват в отрядите, оказващи помощ на руските войски. През есента на 1810 г. при изтеглянето си на север от р. Дунав, селото е запалено. С призив на ген. Каменски към жителите на с. Арнауд ги призовава да напуснат това място и да се заселят на север от р. Дунав. Жителите последват този призив, но по- късно тридесетина семейства се завръщат. Текстът на този призив също е експониран в новата експозиция. Постепенно животът в селото се възстановява, като тук идват преселници от Балкана. В следващата война от 1828- 1829 г. селяните отново напускат къщите си, но след края на войната пак се завръщат. Преди Освобождението, през 1864 г. тук има изградено взаимно и класно училище, а от 1871 г. и девическо. През 1872 г. при преброяването на населението на Арнауткьой са записани 792 жители с печалба от занаяти и други дейности от 52 000 гроша и платен данък от 1500 гроша.
В национално-освободителното движение на българския народ от ХІХ в. се включват и хора от селото. На 23 януари 1872 г. в къщата на свещеника Иван Самоковски отсядат Ангел Кънчев, Гани Чернев и Марин Цонзоров. Заедно с местните жители хаджи Павли Геранлията, хаджи Ради Терзипанов и Сава Добрев създават местния революционен комитет. В хода на Освободителната война от 1877- 78 г. седем младежи от селото участват в българското опълчение. На 29 януари 1878 г. руските войски влизат в Арнауткьой, като тук е изграден и военен лазарет. Починалите от раните си и болести руски войници днес са погребани в селското гробище. Тук особено място заема гробът на полковник Андрей Принтц.
След Освобождението селото продължава своето развитие. Опълченецът Иван Ничев участва като доброволец в Сръбско- българската война 1885 г. По време на Илинденско- преображенското въстание фелдфебел Дако Георгиев е водач на чета. С нея той взривява моста край с. Секулово и релсите по жп линията Битоля – Солун. През 20- те години на ХХ в. отваря врати читалището. На 14 август 1934 г. със заповед на Министерския съвет, по инициатива на учителя Иван Похонзов населеното място получава новото си име – Пороище. На 15 февруари 1949 г. е учредено местното ТКЗС. В периода 1971- 1994 г. селото е квартал на гр. Разград. Това дава отражение в развитието му, като голяма част от жителите се преселват в града. Традиционен за Пороище е съборът на 17 юли, свързан и с почитането на аязмото „Света Марина”. С тези и други моменти от историята на Пороище могат да се запознаят посетителите на експозицията в Комитетската къща.
В продължение на две години със собствени средства Регионалният исторически музей извърши строително – ремонтните работи. Предстои да бъде обновен и ремонтиран лапидариумът в градината към къщата. Тук са разположени 30- тина надгробни камъка от ХVІІ- ХІХ в. По този начин Комитетската къща ще бъде достъпна за посетители и може да заеме своето място сред туристическите обекти в Разградски регион.
Иво СТОЯНОВ – зав. отдел „История на българските земи ХV- ХІХ в.”, Регионален исторически музей – Разград
Архив за 2015-2018 година