60 години след премахването му от комунистическата власт, Паметникът – портал на славния 7-ми Преславски пехотен полк в Шумен ще бъде възстановен. Днес Областната комисия „Военни паметници” в Шумен единодушно одобри проекта на арх. Красимир Генов и избра място за поставянето му – от северната страна на Военното училище и източно от пл. „Кристал”, съобщават шуменските медии.
Предвижда се паметникът да бъде възстановен в максимална близост до първоначалния му вид и в оригиналния му размер. На 6 плочи от черен мрамор ще бъдат изписани имената на героите от полка, дали живота си за България. До тях ще бъдат поставени и двата автентични каменни лъва, които военни са спасили и запазили.
До изготвянето на проект и определяне на място за паметника се е стигнало след 10 тежки заседания на комисията за възстановяването му, като най-трудно е взето решение по въпроса за ситуирането му. Паметникът – портал на 7-ми Преславски пехотен полк е построен през 1927 г. и след това, през 1957 г. е бил съборен, за да се освободи място за партизанския монумент. Отпуснатите от държавата средства за паметника са във връзка със 100-годишнината от Първата световна война. Историческото място на паметника е на бул. „Славянски”.
Ние, от своя страна, искаме да припомним разградската връзка със 7-ми Преславски полк, разградското участие още при създаването на бойната единица. В състава й още при създаването й влиза Разградската 22-ра пеша дружина.
На основание указ на Негово Височество Александър I № 41 и заповедта по военното ведомство № 141, през 1884 г. от 24 пеши дружини сформират 8 пехотни полкове от по три дружинен състав. Разградската № 22 пеша дружина влиза в състава на 7-ми Преславски пехотен полк под название 3-та дружина от полка, а ротите й – като роти на полка с № № 9, 10, 11 и 12. На 21 ноември 1884 г. дружината престава да функционира като отделна част. Щабът на полка остава в Шумен, а местоквартируването на дружината – в Разград. Цялата документация на дружината е предадена в щаба на полка в Шумен – всички финансови книги, пари, вещеви книги, архивата на дружината от сформироването й, обозът с конете, облеклото от дружинния склад, музикантският хор и цялото имущество. Ротите не претърпяват изменение, а преминават в такъв вид, в който съставят Разградската № 22-ра пеша дружина.
В този си вид полкът взема участие в Сръбско-българската война през 1885 г. Още след завръщането на полковата единица в Шумен и Разград, в началото на 1886 г. командирът на бойната част, капитан Диков, поема инициативата за изграждане на паметник на загиналите при с. Алдомировци. Това е и първият български войнишки паметник. На него са изписани имената на четирима офицери /между които е подпоручик Петър Кочев от Разград, като офицер от 7-ми Преславски полк/, а между „25 редови” е и Бърни Стоянов от Разград, /като има и загинали от разградските села – Осенец, Гецово, Кривня, Сеново, Опака, Садина и др. – тогава в Разградски окръг/. Бърни Стоянов е редови от 9-та рота, загинал на 15 ноември 1885 г. при Пирот.
Реорганизацията и дислокацията в процеса на изграждане на българската армия водят до нови реформи във войската и до формирането на нови бойни единици. С Указ № 11 на княз Фердинанд от 19 януари 1889 г. 2-ра и 3-та дружина от 7-ми Преславски полк формират 19-ти пехотен Шуменски полк, на гарнизон в Разград, а от 1906 г. окончателно и щабът му се установява в Разград. В следващите войни за обединение на България 19-ти пехотен полк пише своята славна бойна история. И двата пехотни полка влизат в състава на 4-та Преславска пехотна дивизия и имат обща бойна летопис.
Нели НИКОЛОВА