От няколко години е известно, че на Луната има вода, като по-голяма част от нея се намира под повърхността на естествения спътник на Земята. Учени от американската космическа агенция НАСА са обработили данните от последните две мисии до Луната, като анализът показва, че водата не е ограничена в определен район или тип терен, но е трудно достъпна.
Сега пред изследователите има нова цел – да разгадаят какъв е произходът на водата и как може да се използва като ресурс. Първите предположения са, че ако на Луната има достатъчно вода и добиването ѝ е сравнително лесно, тя ще бъде използвана или като питейна, или ще бъде разбита на водород и кислород за ракетно гориво, или ще бъде преобразувана в кислород за дишане.
„Открихме, че няма значение по кое време на деня или коя географска ширина наблюдаваме. Сигналът от космическите станции показва, че водата винаги е налице“, разказа Джошуа Бандфийлд, който е старши научен сътрудник в Института за космически науки в Боулдър и водещ автор на новото проучване, публикувано в Nature Geoscience.
Резултатите от изследването обаче противоречат на някои по-ранни проучвания, които предполагат, че само в полярните ширини на Луната има вода. Анализът от последните мисии до Луната е подложен на съмнение, тъй като доказателствата идват изцяло от инструменти за дистанционно наблюдение, които измерват силата на слънчевата светлина, отразена на лунната повърхност.
Бандфийлд твърди, че проучването доказва, че водата е широко разпространена и сравнително неподвижна. Химичният ѝ състав обаче най-вероятно не отговаря на молекулната формула H2O, а е основно ОH (хидроксиден анион).
Проучването на водата на Луната ще бъде съсредоточено в откриването на източника ѝ и дали тя не се е появила още с появата на спътника на Земята. След това ще се направи подробен анализ на състава ѝ и за какво може да бъде използвана.
Dnevnik.bg