Васил Левски ли е на т. нар. „Дяконска снимка”?

Навършват се 179 г. от рождението на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Неговото документално наследство е проучено и обнародвано пред българската общественост. Основно място сред него заемат писмата, отнасящи се до дейността на Вътрешната революционна организация. До нас са достигнали и седем фотографии на Левски, които са получили широка популярност. За най-ранна снимка се приема тази от август 1867 г., на която Апостолът е тридесет годишен, в униформа на знаменосец от четата на Панайот Хитов. Фотографията е направена в Белград от Атанас Карастоянов след завръщането на четата от обиколката си в българските земи. Последната снимка на Левски е направена в Букурещ около месец юни 1872 г., преди да предприеме последната си, четвърта обиколка в българските земи. На този последен портрет той е вече на 35 години и по нея Дяконът е издирван от полицията. За последен път Левски застава пред фотографския обектив в хода на съдебния процес в София в началото на 1873 г. Портретът е бил приложен към документите от делото и днес вероятно е някъде из османските архиви. През годините седемте фотографии са били обект на изследвания и публикации, а множество техни копия са придобили популярност сред българското общество.
Заедно с тези снимки има и други, които са спорни и няма точни доказателства, че на тях присъства Васил Левски. Всички те са колективни, с хора, в една или друга степен свързани с неговия живот и революционна дейност. Най-коментирана снимка от групата на недоказаните е тази, на която предполагаемият В. Левски е сред ученици от пловдивското епархийско училище, заедно с учителя Йоаким Груев. Училището е основано с финансовите средства на местния първенец и крупен бегликчия Стоян Чалъков. То отваря врати на 1 септември 1850 г., като за пръв учител е назначен Найден Геров. Училището се издържа с частни дарения и средства на Славянските комитети в Русия. През 1856 г. за учител от Копривщица е привлечен Йоаким Груев, който заема този пост до 1868 г. Копие от тази снимка се съхранява в Регионален исторически музей – гр. Разград.Образите на хората са сравнително ясни и разпознаваеми. От текста на гърба на фотографията става ясно, че е подарък от Атанас Калев на Крум Денев през 1957 г. Атанас Калев е внук на Илия Калев, който е първият отляво на третия ред и според него снимката е правена през есента на 1865 г.
От тази групова снимка има запазени още три оригинални екземпляра, съхранявани в библиотеките в София и Пловдив. Иван Унджиев в биографичната си книга за В. Левски описва такава снимка, притежавана от Зорка Нойкова, по баща Джуджева, дадена на семейство Джуджеви от Илия К. Калев. На гърба на снимката е стоял следният текст: „Протретъ на съученицьi- тьi ми въ Пловдивско- то Българско училище заедно съ двоица- та учителiе Йоак. и Богд. Гурановъ 1867 jануарiй 22. Jлiя к. Калевъ”. Иван Унджиев не дава никакви други сведения за фотографията и най-вече имената на хората на нея.
Тази колективна снимка придобива известност през 1933 г., когато за първи път е обнародвана в „Пловдивски общински вестник”. Тя е била притежание на наследниците на Йоаким Груев. Самият той „при особени случаи, пред близки и приятели, е посочвал с гордост в горната снимка видните свои ученици: В. Левски, д-р К. Стоилов, Константин Поменов и др.”. В спомените си Йоаким Груев също пише, че сред учениците си имал и няколко дякончета, сред които бил и самият Левски. Иван Евстатиев Гешов, описвайки училищната сграда, отбелязва, че в стаите, използвани за пансион от учениците, се запознал с Левски. Същинските спорове относно въпроса дали лицето с килимявката е Левски, се появяват през 1937 г. Тогава образът на Дякона е изваден от общата фотография и публикуван във вестниците „Зора” и „Църковен вестник”. На 24 февруари „Зора” обявява, че пловдивският митрополит Максим, който е бил другар на Левски в революционните дела, е намерил в своя архив оригиналния му портрет като дякон. Портретът е разпространен по всички църкви в Пловдивска епархия. На 27 февруари „Църковен вестник” също публикува индивидуалната фотография с обширен материал за живота на дядо Максим в Троянския манастир през 1870-72 г. Под портрета е добавен и следният текст:

„Единственият действителен портрет на дякон Игнатий- Васил Левски. Малей Лулчев Малеев Портретът ни е предаден от Пловдивския митрополит Максим.“ Малко след това във вестниците „Мир” и „Утро” излизат статии, които оборват тези твърдения. Журналистът Никола Гашаров, който през 1933 г. публикува общата снимка, сега във в-к „Мир” от 8 март, обяснява как се появява самостоятелният портрет. Според него общата снимка е направена от френски фотограф през 1857 или 1858 година. През 1936 г. с него разговарял архимандрит Климент, който му споделил за желанието на Пловдивската митрополия да извади портрета от общата снимка. След това в пресата се появява самостоятелният портрет с уточнението, че той е бил притежание на дядо Максим. В спомените си дядо Максим отбелязва, че в периода 1870 – 72 г. няколко пъти се е срещал с Левски по революционни дела. Но през 1937 г. в разговор с Никола Гашаров заявява, че никога не е получавал такъв портрет и никога не го е давал на никого за разпространение. Според него това е дело на близките до него млади духовници архимандрит Климент и архимандрит Антим. Всичко това е направено от тях, единствено с благородната цел да се популяризират животът и идеите на Апостола на българската свобода.
На 21 март 1937 г. във в-к „Утро” излиза статията на Ст. Красев „Съществувал ли е портрет на В. Левски в монашеско облекло?”. Към статията е приложена груповата снимка със следния текст „Историческиятъ портретъ на ученицитѣ на Йоакимъ Груевъ. Въ последния най- горе въ лѣво е Ив. Вазовъ, до него дякончето, за което се предполага, че е Левски. На снимката това лице е обозначено отъ Калевъ съ името Д. Бѣлевъ. Виждат се още Йоак. Груевъ, Б. Горановъ, Ив. Ст. Гешовъ, Ил. Калевъ, Д. Юруковъ, В. Нейчевъ и др.”. Особено внимание тук заслужава фактът, че за първи път се споменава името на лицето с църковните одежди. Вероятно Д. Бѣлевъ е същият този дякон, за който говори в спомените си Савчо Й. Груев. Той никога не е чувал баща му да е казвал, че дяконът на снимката е Левски. Това било някакво момче от близките до Пловдив села, което често боледувало и скоро след като напуска училището, починало. От публикацията става известно и името на човека в ляво до дякончето, а това е писателят Иван Вазов. Ст. Красев прави кратък исторически преглед на живота на Левски в периода 1866 – 68 г. Според него фактите показват, че по това време той се е намирал в Сърбия, а след това и в четата на П. Хитов. По този начин категорично се отхвърля тезата, лансирана в другите вестници, че Левски е имал портрет като духовен служител. В дискусията около „дяконската снимка” на В. Левски свое виждане изказва и неговият съратник от революционните дела П. С. Кършовски. При контактите си с неговите другари от ловешкия революционен комитет Марин поп Луканов, Димитър Пъшков, Никола Цвятков и други, те заявяват, че Левски само като дякон няма портрет.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. в биографията на В. Левски все още има бели петна и за обществеността остава неизвестен периодът на пребиваването му в училището при Й. Груев. Според Захари Стоянов, Левски е прекарал в училището не повече от един месец през есента на 1863 г. При престоя си е бил издържан от вуйчо си архимандрит Василий. Този момент от живота на Апостола е проучен и изяснен от Иван Унджиев в неговата книга „Васил Левски. Биография”, излязла от печат през 1947 г.
През 50-те години на ХХ в. по полемиката свое мнение представя и пловдивският общественик Недко Каблешков. Той приема за достоверно присъствието на В. Левски на снимката. Според него тя е правена през 1867 г. При преминаването на четата на П. Хитов през Балкана Левски слиза в Карлово, за да види близките и майка си. Тогава е забелязан от местната власт, която започва да го издирва. За да прикрие четническата си униформа и въоръжението, което носи, Левски облича дяконските дрехи и така стига до Пловдив. За доказателство, че е бил в града, си прави тази фотография. Според Каблешков именно тази снимка Левски изпраща на Н. Геров и д-р Рашков, за което говори в писмо до Геров от 2 февруари 1868 г. Тази теза обаче не отговаря на историческата действителност. Левски е знаменосец и се движи с четата на П. Хитов в българските земи през лятото на 1867 г. На снимката обаче повечето хора са с дебели дрехи. По тази причина тезата на Н. Каблешков е отхвърлена.
Десетилетия по-късно в няколко броя на страниците на списание „Отечество” през 1982 г. отново се разпалва дискусията около „дяконската фотография на Левски.” Като доказателство, че на портрета е В. Левски, е представено и антропологично изследване на лицето на човека с килимявката. Експертизата е извършена от д-р Йордан Алексиев Йорданов, антрополог, доктор на медицинските науки от Институт по морфология при БАН. Според него на фотографията Левски е на около 21-24 години. Обективът на фотоапарата е бил поставен под нивото на очите. За сравнение е използвана снимката на В. Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г. В заключение д- р Йордан Йорданов пише: „Между двете снимки бяха извършени антропометрични изследвания, като се отчетоха разстоянията между краищата на носовите крила, устните ъгли, скуловата ширина и височината на лицето. Изчислените между тях индекси показват почти абсолютно сходство. Например лицевият индекс на „дяконската снимка” е 91,66 а на другата- 91,46; между ширината на носа и ширината на устната цепка – съответно 68,00 и 68,57. Съпоставката с основните антропологични точки и размери /скулова ширина, долночелюстна ъглова ширина, височина на лицето и др./ показва почти пълно съвпадение на двете лица.”.
В друг брой на същото списание достоверността на експертизата е оспорена от Петър Боев. Той не приема доводите на д-р Йордан Йорданов защото снимката е не индивидуален портрет, а детайл от обща снимка и обработен чрез „ретуш”, като по този начин се загубва неговата автентичност. Поради това извършените антропологични измервания на лицето и съпоставката на резултатите с друга снимка на Левски не могат да се приемат за напълно достоверни.
Основните въпроси, повдигани през годините и свързани със снимката, са за годината, когато е направена, и кои са лицата на нея? Отговорите на тези въпроси ще спомогнат да се установи с точност дали лицето с килимявката е В. Левски. Снимката е от периода, когато Апостола се завръща от участието си в първата легия на Раковски през 1862 г. През пролетта на 1863 г. той е отново в Карлово и служи в храма „Св. Богородица”. Скоро обаче е арестуван и откаран в Пловдив. Възможна причина за ареста му е, че е наклеветен за кражбата на коня на вуйчо му архимандрит Василий, с който заминава за Белград. Друга версия е, че местната турска власт е подразбрала нещо за участието му в легията предната година. Благодарение намесата на негови приятели и на Найден Геров, дякон Игнатий е освободен след три месеца. Установява се в Карлово и за известно време отново служи в храма „Св. Богородица”. Вероятно за да намали любопитството на местната власт върху себе си, Левски се премества в Пловдив. Тук през есента на 1863 г. постъпва в училището на Йоаким Груев. Пролетта на 1864 г. се завръща в Карлово и за последно служи в храма „Св. Богородица”. Същата година на Великден 19 април, пред свои приятели в местността „Алтънчаир” дякон Игнатий сваля дяконската си шапка и отрязва косите си. С това започва нов период от живота на Васил Левски. Известно време живее в Карлово, но след това заминава за с. Войнягово, където е учител до 1866 г.
В статията си от 1937 г. Н. Гушанов датира фотографията от 1857 или 58 г. На гърба на съхраняваната в София снимка е посочена годината 1864. На подарената на Крум Денев и открита в архива на разградския музей, е записано, че е от есента на 1865 г. На подарената на семейство Джуджеви датата е 22 януари 1867 г. Най-точен ориентир за времето на направата на снимката може да ни даде присъствието на учениците и учителите от училището на нея.

Проучването на другите снимки и най-вече тази, притежавана от Малей Лулчев Малеев, разкрива присъствието на следните учителите и ученици/:

От ляво на дясно
Първи ред:
11. Иван Поп Константинов
5. Григор Поп Теодоров
6 .Малей Лулчев Малеев, ученик през 1862-65 г.
7. Атанас Нейчев
неустановен
Втори ред:
10. Цвятко Недялков, ученик и учител в училището през 1867-69 г.
9. Христо Писарев, учител в училището през 1866-70 г.
13. Марин Иванов
3. Димитър П. Стефанов
неустановен
Ганчо Милев
Трети ред:
8. Илия К. Калев ученик преди 1869 г.
12. Тодор Каблешков ученик през 1864-67 г.
4. Иван Стефанов Гешов, ученик до 1867 г. или д-р Константин Стоилов, ученик през 1861-1867 г.
1. Йоаким Груев, учител през 1856-68 г.
2. Богдан Ив. Горанов, учител през 1866- 68 г.
Никола Нейчев
Данаил Юруков, ученик 1865-1867 г.
Четвърти ред:
Иван Вазов, ученик през 1866-67 г.
Д. Белев /Бялев/ дякончето, за когото се предполага, че е В. Левски
Никола Василев хаджи Вълков, няма данни да е учил в Пловдив
Андон хаджи Джурков Кесяков, ученик до 1868 г.
Никола Ганчев, задраскано име, помощник учител през 1862-1865 г.
Кост. П. Стеф., задраскано име
Яков Димов Змейкович, ученик 1861-67 г.

В спомените си Груйо И. Груев отбелязва, че баща му е посочвал на снимката и Константин Поменов, учил в училището през 1864-1868 г. В. Нейчев от публикацията във в-к „Утро” вероятно е Вълко Нейчев, известен като Даскал Лука, който е бил ученик на Йоаким Груев, но преди 1863 г.
Основен проблем, свързан с фотографията, е точното идентифициране на хората. На нея са двадесет и пет човека, от които двадесет и един са записани със своите имена на снимката на М. Малеев. Едно от противоречивите лица е това, на втория ред вляво до учителя Йоаким Груев. На снимката от наследниците на Й. Груев той е записан като д- р Константин Стоилов, на другата е отбелязан под името Иван Стефанов Гешов. В копието на фотографията, съхранявано в разградския музей, е записан като Иван Евстатиев Гешов. Двамата са първи братовчеди и учат при Й. Груев, но в различни години. Иван Евстатиев Гешов е учил в училището до есента на 1864 г. През 1865 г. заминава за Манчестър при баща си, където живее до 1872 г. Д-р Константин Стоилов е ученик при Йоаким Груев в периода 1861-67 г. Ако снимката е правена през 1867 г., е невъзможно на нея да е Иван Евстатиев Гешов. Явно е, че неговото име е объркано с това на братовчед му Иван Стефанов Гешов, който е бил в училището до лятото на 1867 г. Грешката вероятно се дължи на факта, че Иван Евстатиев Гешов като бивш министър- председател е по- известен от братовчед си. Биографичните данни за М. Малеев и Никола Василев хаджи Вълков не отговарят на възможността да присъстват на снимката през 1867 г. Възможно е да има не докрай изяснени моменти от тяхната биография или да е погрешна тяхната идентификация. Иван Вазов е ученик при Й. Груев през учебната 1866-67 г. и в спомените си отбелязва, че често се събирали в дома на Лулчо Малеев, който им четял от вестниците за четата на Панайот Хитов. Никъде в тях обаче не отбелязва да се е познавал с В. Левски. Задрасканите две имена показват, че човекът, който ги идентифицира, не е сигурен в получената информация.
Въпреки многото датировки на фотографията, включващи периода от 1857 до 1867 г., нейното точно определяне става чрез присъстващите лица. Техните житейски пътища се пресичат в пловдивското епархийско училище само през есента на 1866 и пролетта на 1867 г. Това показва, че 22 януари 1867 г. може да се приеме за датата, около която е направена фотографията.
Широкото разпространение на мнението, че ученикът с килимявката е В. Левски, идва след появата на самостоятелния портрет във вестниците през 1937 г. Той е придружен с твърдението, че е личен подарък през 1871 г. на бъдещия митрополит Максим, когато е в Троянския манастир, от Левски. Споменаването на името на уважавания и вече 87-годишен дядо Максим само засилва лансираната идея, че Апостола е имал снимка като дякон. Самият Максим отрича тази теза, но това убеждение продължава да битува сред хората през годините. Всичко това е направено с чисто благородната идея да се популяризира животът и делото на В. Левски. Публикуването на самостоятелния портрет става във време, когато се чества 100-годишнината от рождението на В. Левски. Това допълнително засилва интереса към снимката и вярата, че това е самият дякон Игнатий. Един от инициаторите и разпространители на тази теза е архимандрит Антим, който през 1937 г. е редактор на „Църковен вестник”.
Неизяснените факти относно колективната снимка и предположението, че на нея е Левски, се дължат до голяма степен на доста късното й обнародване. Минават повече от 60 години от направата на фотографията до публикуването й през 1933 г. в „Пловдивски общински вестник”. През това време почти всички лица от снимката са починали. Информацията за тях идва от техните наследници, която не винаги е точна.
Друг объркващ факт е, че самият Левски в действителност е бил ученик на Й. Груев в пловдивското епархийско училище. Това обаче е през есента на 1863 и пролетта на 1864 г. В този период Левски е още дякон и ходи с църковни дрехи. Този период за биографите му не е напълно известен и от дистанцията на времето е нормално да бъде сбъркан с друго лице. Донякъде има и видима прилика между дякона на снимката и образа на Левски. Това допълнително е обърквало хората, които през 30-те години са я обнародвали. Левски има две снимки, правени през 1867 г. и една от 1868 г. На тях се вижда лице на човек в зряла възраст и среден ръст. Докато на снимката от епархийското училище лицето е на младо момче, което е по- ниско от съседните си другари.
В наши дни снимката става обект на търсене на евтина слава и политически сензации. Появява се в издания на жълтата преса и партийни издания. В едно от тях се лансира идеята, че по настояване на дядо Максим, през 30-те години на ХХ в. чрез прилагането на техниката „ретуш” умишлено е фалшифицирана снимката. По този начин лицето на младия дякон умишлено е променено така, че то да прилича на дядо Максим на млади години.
Въпреки, че на фотографията с учениците от епархийското училище не присъства дякон Игнатий, това не намалява нейното значение като извор за Българското възраждане. През 50-те и 60-те години на ХІХ в. пловдивското епархийско училище заема водещо място в подготовката на българските младежи. На фотографията са личности, оставили ярка следа в обществения живот през втората половина на ХІХ в. Тук са хора като Т. Каблешков, свързал живота си с национално-освободителното движение и априлските събития от 1876 г. На снимката присъства бъдещият политически деeц и министър-председател на следосвобожденска България д-р К. Стоилов. Тук е и Д. Юруков, взел дейно участие в подготовката на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. През училището минава и народният писател Иван Вазов, положил основите на българската следосвобожденска литература. Това прави снимката от 1867 г. един непрестанен извор за обществения живот през Възраждането и следосвобожденските години.

Иво СТОЯНОВ, РИМ – гр. Разград
завеждащ отдел „История на България ХV – ХIХ в.“