Технологичните гиганти като „Гугъл“ и „Фейсбук“ имат шест месеца да се преборят с фалшивите новини, в противен случай Еврокомисията ще предприеме мерки срещу тях. Това стана известно от изказването на еврокомисаря за цифровото общество Мария Габриел, с което тя представи нова инициатива за борба с онлайн дезинформацията.
Европейската комисия дава възможност на социалните мрежи да разрешат проблема веднъж завинаги, каза тя. До юли те трябва да приемат Практическия кодекс, изработен от Комисията. „Ще очакваме видими и измерими резултати през октомври и си запазваме правото да решим през декември дали е нужно да въведем допълнителни мерки“, каза Габриел.
„Това не е нищо ново, тази дезинформация датира от векове насам, но цифровите инструменти ѝ позволяват да се разпространява с мащаб и скорост, които никога не сме виждали преди“, отбеляза британският еврокомисар Джулиан Кинг.
По данни на ЕК досега дезинформацията е повлияла на изборите в 18 държави, а 83% от европейците възприемат фалшивите новини като заплаха за демокрацията.
Не „фалшиви новини“, а „онлайн дезинформация“
На среща в Брюксел с български журналисти, поканени от нейния екип по-рано този месец, Габриел разясни, че няма да има предложение за законодателна инициатива и най-вероятно няма да се използва терминът „фалшиви новини“, защото отсъства общоприета за ЕС дефиниция. Вместо това се налага формулировката „онлайн дезинформация“, обхващаща умишленото създаване на лъжи с цел нанасяне на щети върху конкретен човек, компания или общност.
Европейската служба за външно действие е засякла в последните три години 3900 случая на пропагандни (неверни) съобщения в защита на тезите на Кремъл. Комисията отбелязва, че „фалшиви новини“ са съобщения, които не включват журналистически грешки, сатира или пародия, а са злоумишлено създадени, за да повлияят на обществото и да замъглят истината.
ЕК предлага занапред да бъдат въведени възможности за ясно различаване на източника на информацията, нейната достоверност и финансирането на медиите. Предлага се също медийната грамотност да бъде преподавана в училище.
На държавите в ЕС се предлага да насърчават качествената журналистика и образованието за журналисти, както и да предприемат мерки в защита на медиите от предизвикателствата на пазарната среда.
От онлайн платформите комисията очаква затегнат контрол над рекламите в сайтове, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Платформите следва да въведат ограничения в политическата реклама и да изтриват фалшиви потребители. Предвижда се разгръщането на международна мрежа от експерти по проверка на данните.
Dnevnik.bg