/КРОСС/Шоуто трябва да продължи, пееше великият Фреди Меркюри. А при мнозина майстори в занаята продължението e определено за друга и не по-малко изкусителна област – тази на властта. В тая работа няма нищо странно – още Шекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея. Доказано правило е, че колкото и важни да са политически програми и обещания, харизмата върши чудеса.
Трансферът от телевизията към парламента обаче носи и не малък риск. Заради разбираемата мнителност на българина към всеки, който внезапно се устреми към властта. И заради грандиозните провали, които често сполетяват иначе обичани от народа шоумени, когато сложат костюми и заговорят сериозно. Специално в България почти никой не е прокопсал. Обичайната реакция е: „Айде, и този се продаде!“.
Не е лишена от основания. И ако в шоуто можеш да направиш едно лошо предаване, но това все пак няма да увреди прекалено имиджа ти, във властта прошка няма – рейтинг се губи за един ден. Обикновено шоумените се подмамват именно заради чувството, че са обичани от народа и когато отидат в политиката, това ще продължи. И обикновено бъркат. Тук обаче ще стане дума за положителните примери, които умеят да играят картите си добре и на двата фронта.
Слави в „Нема такава държава“
В политическите амбиции на Слави Трифонов няма нищо странно. Ако навремето си започнал с „Ку-ку“, изглежда неминуемо след дълги години убийствената ирония към властта в последна сметка да премине в желание да я заместиш. Така може би е най-честно и отговорно.
Траекторията на Дългия в родния шоубизнес е със сигурност най-мощната в ново време. А рефренът от „Малка антиполитическа“ до „Нема такава държава“ е винаги сходен и в унисон с най-споделяното българско мнение – че принципно големият виновник за зле осъществения преход са политиците. Слави обикновено редува периодите – месеци, в които се задоволява с ролята си на шоумен, биват последвани от дълги „сесии“, в които изземва ролята на опозицията и громи де що има човек, облечен с костюм и власт. Афинитетът му да влиза в ролята на обществен съдник обикновено е приеман полюсно – или с бурен възторг, или с недоверие, подхранвано от дежурната мнителност, с която всеки българин е така или иначе закърмен.
Голямата тръпка на Трифонов е въвеждането на мажоритарен вот, за който той лобира от години. Още през 2009-та Слави се опита да катапултира чрез авторитета на шоуто варненката Валерия Петрова като независим кандидат във властта. За жалост не се получи. Това обаче не попречи на Трифонов да продължи с опитите – сега той и екипът му обявиха, че ще събират 400 000 гласа за референдум, който да настоява за смяна на избирателната система с мажоритарна, намаляване на броя на депутатите от 240 на 120, въвеждане на задължително и електронно гласуване, драстично намаляване на държавната субсидия на партиите, по два мандата максимум за депутати, както и пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления. Изглежда идеалистично, но пък всеки, който се стреми да влезе в политиката, по дефиниция започва с най-радикални искания.
Абсолютна грешка би било водещият да бъде подценяван. Той е човекът, който буквално за часове напълни „Арена Армеец“, а после и националния стадион“. Говори се, че именно предстоящият концерт на 26 септември на „Васил Левски“ би могъл да се превърне в начало на политическата му кариера. Моментът е удобен – след това предстоят местни избори и зима, които винаги изпиват силите на властта и е най-лесно тогава да се превърнеш в неин съперник. Слави със сигурност би получил огромна подкрепа – въпросът е обаче дали ще намери пресечна точка между популизма и реално свършената работа. Както и дали ще успее да намери лоялни и неопетнени хора, с които да се заобиколи, защото политиката е колективна игра с безброй рискове. По всяка вероятност – ако в реално влезе в битката за властта – Трифонов ще трябва да се откаже от шоуто си. Нещо, което трудно би направил. Опитът сочи, че макар и далеч от неговия калибър, Росен Петров преживя кофти трансфер от екрана към депутатския стол; предшественикът му Любен Дилов-син също постигна не особено големи успехи в начинанието си.