Футболът в Разград става на 100 години, преди 89 години първият отбор в града – „Ботев“, побеждава със 7:0 „Раковски“ от Русе – точно както „Лудогорец“ „Берое“ сега

През тази година организираният футбол в Разград навършва 100 години. Най-пълен разказ за развитието на този спорт се съдържат в колекцията архивни документи на Тодор Кайкънов, съхранявана в „Държавен архив” – Разград. На база на тези документи става ясно, че първата футболна организация в града ни е Спортен клуб „Христо Ботев”, основан през 1918 г. Организатор на клуба е Добри Бояджиев, завърнал се по това време от Турция, възпитаник на Робърт колеж в Цариград. Тогавашната преса разказва, че той донесъл със себе си топка и организирал отбор, който провеждал своите тренировки при могилите, източно от града, отдясно до шосето за Исперих. През същата година е оформено и първото футболно игрище в очертанията на колодрума. В продължение на около 15 години това е „стадионът”. Разградският отбор играе футболни срещи с отборите на съседни градове, а и игрището в Разград е терен за много срещи на популярната спортна игра.

През 1919 г. в Разград пребивава френско окупационно поделение, което има топка, а разградчани са възхитени от играта им. Тогава разградският отбор се изправя срещу френския и спокойно бихме могли да определим тази среща като първия международен мач, игран в града ни. Няма сведения за резултата на срещата, но затова пък има съобщения в местната преса, които показват, че наистина разградският отбор играе с хъс и отдаденост. Цитираме дословно две от тях от в. „Разградско слово”:

„Разградско слово” – бр. 317 / 23 септември 1930 г.

На 21 т.м в Русе се е играл федеративен мач между спорт. Клубове „Ботев” – Разград и „Родина” – Русе при резултат 5:0 за „Ботев”.

 „Разградско слово” – бр. 267 / 20 август 1929 г.

Дружество „Лес” съвместно с местния спортен клуб „Ботев” на 18 т.м. неделя, уредиха градинско увеселение. Състоя се футболен мач между русенския първенец СК „Раковски” и тукашния С.К. „Ботев”. При много красива и темпераментна игра от двете страни мачът завърши с резултат 7:0 в полза на „Ботев”. Отличи се форуардната група тройка на „Ботев”. Умело ръководи играта рефера Арнаудов. След състезанието продължиха полските танци и хората. С голямо задоволство за публиката увеселението продължи до 11 часа.

Разбира се, спортният клуб „Ботев” не е единственият в града. След 2 години организиран футболен живот, кандидатите да се занимават с този спорт са вече много. Вследствие на това, на 20 октомври 1920 г. е основан нов Спортен клуб – „Бели Лом”, като неговият терен за игра е в източната част на града. Освен официално регистрираните футболни клубове, са образувани и съществуват неофициално махленски футболни дружества – „Левски”, „Фортуна”, „Светкавица”, „Слава”, „Бенковски”, „Вихър” и др. уреждат се срещи между махленските дружества.

Колодрумът преди реконструкцията му през 1935 г.
Колодрумът преди реконструкцията му през 1935 г.

През 1935 г. вестник „Разградско слово” помества статия на д-р Владимир Чифчиев  за изграждането на спортен стадион, градски плавателен басейн и детско игрище. Дотогава единственото място, където се провеждат упражненията и игрите на всички спортни организации, е игрището на колодрума, а като второстепенно игрище се използва т.нар. „Саръ пазар”. Централното игрище на колодрума е с неравен терен и малки размери, поради което не могат да се провеждат междуградски състезания.

Строежът на колодрума, 1922 г.
Строежът на колодрума, 1922 г.

С прокарването на закона за физическото възпитание, общините, според чл. 21, трябва да снабдят спортните организации с подходящи места.

Представители на последните, свикани от общинския кмет на 18.Х.1933 г. посочват като най-подходящо място „старите турски гробища” в участък „Новий”. Общинският съвет в заседанието си на 22.ІІ.1934 г., имайки предвид горното решение и изричното постановление на чл.21 от казания закон, преотстъпва това място за „спортен стадиум” на всички спортни организации. Необходимо е „законното преотстъпване” и започване на землената работа. Министърът на съобщенията със заповед № 1977 от 31.VІ.1934 г. назначава комисия, която в заседанието си в София на 5 декември 1934 г. определя исканото място за спортните организации, около 50 декара /поради прекараните две улици от запад и изток мястото чувствително се намалява/.

Създаден е и  „Комитет за постройка спортен стадиум, градски плавателен басейн и детско игрище”. Като най-важни въпроси за разрешаването са ограждането на цялото място, прокарването на главни алеи и залесяването им, изравняване на терена на различните спортни плацове,  прокарване на вода, уредба на детското игрище, изграждането на басейна, залесяването на свободните места  и събиране на средства за всички тези дейности.

Комитетът образува специален „фонд за постройка спортен стадиум, градски плавателен басейн и детско игрище”, като  приходите са от основни вноски от всички спортни организации по 500 лв.,  по 25 лв.задължителни вноски на всички организирани спортисти от всички спортни организации. Бедните спортисти работят един ден на същото място, 10% от чистия приход от спортни увеселения, игри и зимни забави,  помощи от всички общини на Разградска околия, както и помощи от разградски граждани, със специално отпечатана подписка във вестник „Разградско слово”. Но най-голяма част от това грандиозно дело се пада на Разградската община. Статията завършва с призива: „В лицето на господин кмета ние виждаме човека, който ще може да преодолее всички пречки, а младите ще останат с един хубав спомен и ще се радват на плодовете на своя труд…”

Момент от мача на "Лудогорец" с "Берое" "Лудогорец арена" /18.04.2018 година/, завършил 7:0 за Орлите и хеттрик на Кешерю 
Момент от мача на „Лудогорец“ с „Берое“ „Лудогорец арена“ /18.04.2018 година/, завършил 7:0 за Орлите и хеттрик на Кешерю 

Това е началото на историята на стадиона, днес „Лудогорец Арена”. Разбира се, тук предлагаме само щрихи за началото на футболното дело в Разград. И за ентусиазма и въодушевлението, с което съгражданите ни са подкрепяли популярната игра, както и строителството на спортните съоръжения. Обяснимо е защо любовта към този спорт днес е почти генетично заложена у разградчани.

Нели НИКОЛОВА, РИМ – Разград

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.